Читать «Кристалната топка» онлайн

Живяла някога една магьосница. Тя имала трима сина, които много се обичали. Но майка им не им се доверявала и все си мислела, че те ще й откраднат силата. Ето защо превърнала големият си син в орел и го изпратила на една скалиста планина; виждали го от време на време да се вие в широки кръгове ту високо, ту ниско из простора. Втория превърнала в кит и го изпратила да живее в морето; виждали го от време на време да изхвърля нагоре огромна водна струя. Двамата възвръщали човешкия си образ всеки ден само за два часа.

Най-малкият син много се страхувал, че майка му ще го превърне и него в някакъв звяр — в мечка или вълк, затова тайно избягал. Той бил чувал, че в двореца на златното слънце била затворена една омагьосана принцеса и чакала някой да я освободи. Но всеки, който дръзнел да стори това, заплащал с живота си — мнозина се опитвали, но никой от тях не избегнал смъртта.

Ала сърцето на момъка не знаело какво е страх; той решил да отиде в двореца на златното слънце.

Вървял дълго време и не можал да го намери. Накрая попаднал в една гъста гора, от която не знаел как да излезе. Но ето, че в далечината видял два великана. Те му махали с ръце и като се приближил до тях, му казали:

— Караме се за една шапка; и понеже сме равни по сила, никой не може да надвие другия. Малките хора са по-умни от нас, затова искаме ти да решиш.

— Как можете да се карате за такава стара шапка? — попитал ги момъкът.

— Ти не знаеш каква способност има тази шапка. Тя е вълшебна — който я сложи на главата си, може веднага да отиде, където пожелае.

— Дайте ми шапката — рекъл момъкът. — Аз ще се отдалеча малко и после ще ви повикам; вие двамата ще се надбягвате и който стигне пръв при мене, ще вземе шапката.

Сложил той шапката на главата си и продължил своя път, но тъй като мислел само за принцесата, забравил великаните. По едно време въздъхнал дълбоко и казал:

— Ех, само да стигна веднъж в двореца на златното слънце!

И щом тези думи се отронили от устните му, той се озовал на висока планина пред портите на двореца.

Влязъл вътре, минал през всички зали. Най-накрая открил царската дъщеря. Но колко се изплашил, като я погледнал! Лицето й било пепелявосиво и набръчкано, очите й били мътни, а косите червени.

— Ти ли си принцесата, чиято хубост славят всички? — викнал той.

— Ах — отвърнала тя, — това не истинският ми лик, ала хората могат да ме виждат само грозна. А за да узнаеш как изглеждам, погледни в това огледало. Него никой не може да го заблуди — то ще ти покаже моето лице, каквото е.

Тя му подала огледалото и той видял в него отражението на най-хубавата девойка на света, а от скръб от очите й се ронели сълзи. Тогава момъкът казал:

— Как бих могъл да те спася? Аз от нищо не се страхувам.

Принцесата отговорила:

— Който завладее кристалната топка и я вдигне пред очите на магьосника, ще сломи силата му и аз ще възвърна истинския си образ. Но — добавила тя — не един вече намери смъртта си заради мене! Много ми е жал и за тебе, момко, защото и теб ще те сполети същото.