Читать «Скитникът между звездите» онлайн - страница 38

И от килия номер тринадесета Джейк ни отговори:

— Не се хващай на въдицата, Даръл, то си е чиста измишльотина.

— Хаиде разправи ми го — изчуках аз на Морел.

— Ами точно заради това чаках съвсем да отпаднеш — продължи той — Сега то ти трябва и аз ше ти го кажа. То зависи от теб. Имаш ли воля, че го направиш. Аз съм го правил три пъти и зная.

— Е, какво е то? — нетърпеливо зачуках аз.

— Номерът е да умреш в усмирителната риза, да поискаш да умреш. Зная че още не ме разбираш, ама почакай. Нали знаеш как се изтръпва в ризата: как ти се схваща ту ръката, ту кракът. Е, това не зависи от тебе, но можеш да го приемеш като идея и да го използваш. Няма да чакаш да ти изтръпне крак или нещо друго. Лежиш си по гръб колкото се може по-удобно и започваш да упражняваш волята си. И това е нещото дето трябва да си мислиш и дето трябва цялото време да вярваш, че го мислиш. Не го ли вярваш нищо няма да излезе. Това дето трябва да го мислиш и вярваш е, че тялото ти е едно нещо, а душата е друго нещо. Ти си си ти, а тялото ти е нещо друго, за което пукната пара не даваш. Твоето тяло не е нищо за теб. Ти си господарят. Нямаш нужда от никакво тяло. И като мислиш и вярваш всичко това, започваш да го доказваш като използваш волята си. Караш тялото си да умре. Започваш от пръстите на краката, един по един. Караш пръстите да умрат. Заповядваш им да умрат. И ако имаш вярата и волята, пръстите ще умрат. Туй е най-трудното — да запчнеш да умираш. Умре ли ти веднъж първия пръст, другото е лесно, защото няма нужда повече да вярваш. Ти го знаеш. Тогава използваш цялата си воля да накараш да умре всичко друго в тялото. Казвам ти, Даръл, аз го зная. Правил съм го три пъти. Започнеш ли веднъж да умираш, то си върви нататък само. И смешното в тая работа е, че ти си си там през цялото време. Туй че пръстите на краката ти са мъртви, не те прави ни най-малко мъртъв теб. Малко по малко краката ти умират до коленете, а после и бедрата, а ти си си същият, какъвто си бил преди да започнеш.

— А какво става после? — запитах аз.

— Ами когато тялото ти е умряло, ати си все още целия там, просто се измъкваш от кожата си и оставяш тялото. А като напуснеш тялото си, напускаш и килията. Каменните стени железните врати са, за да задържат телата. Те не могат да задържат духа. Ще видиш, че си го доказал. Ти си дух извън тялото си. Можеш да гледаш тялото си отвънка. Казвам ти, че го зная, защото съм го правил три пъти: гледал съм тялото си, като съм бил извън него.

— Ха! Ха! Ха! — изчука смеха си Джейк Опънхаймър от тринадесета килия.

— Виждаш ли, там му е бедата на Джейк — продължи Морел — Той не може да повярва. Единственият път, когато го е опитал, беше много силен и се провали. И сега мисли, че аз си правя майтап.

— Когато умреш, ти си мъртъв, а мъртвите си остават мъртви. — отсече Опънхаймър.