Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 5

На съседната седалка, свита до самата врата, тихо ридаеше хубавичка брюнетка, година-две по-млада от своя кавалер. Беше обхванала коленете си толкова здраво, че ръцете й напомняха ноктите на хищна птица, неумолимо впити в плячката. Беше само по розова миниполичка — нямаше нито сутиен, нито блузка. Малките й гърдички бяха изпръскани с кръв, а зърната им бяха щръкнали.

Чейс се зачуди защо ли последната подробност му направи такова силно впечатление.

— Стой там — каза й той от вратата откъм шофьора. — Ще дойда да те взема.

Тя не отговори и продължи да плаче.

Чейс почти беше затворил вратата, когато осъзна, че така ще загаси осветлението и ще остави момичето съвсем само с трупа в колата. Заобиколи автомобила, подпирайки се на него заради раната в десния си крак, и отвори вратата на девойката.

Навярно тези хлапета си мислеха, че ключалките са за глупаците. Това, мислеше си той, е следствие от оптимизма на тяхното поколение, неизменна част от теориите им за свободната любов, взаимното доверие и всеобщото братство. Тяхното поколение се стремеше да изживее живота си така пълнокръвно, сякаш отричаше съществуването на смъртта.

Тяхното поколение. Чейс бе само няколко години по-възрастен, но не смяташе, че принадлежи към тази генерация или към някоя друга. Чувстваше се съвсем сам.

— Къде е блузата ти? — попита.

Момичето вече не наблюдаваше втренчено трупа, но и не се осмеляваше да погледне към спасителя си. Взираше се тъпо в коленете и побелелите си кокалчета и нещо си мърмореше.

Чейс се наведе, намери блузката на пода под краката й и й я подаде:

— По-добре облечи това.

Тя не реагира. Продължаваше да си мърмори неразбираемо под носа.

— Хайде, вземи — каза Чейс колкото се може по-меко. Убиецът може би не беше далеч.

Тя се опита да каже нещо и Бен се наведе, за да я чуе по-добре.

— Моля ви, не ме наранявайте, моля ви, не ме наранявайте!

— Нищо лошо няма да ти сторя — увери я, изправяйки се. — Не аз убих твоя приятел. Но този, който го е направил, може да е наблизо. Колата ми е ей-там. Ще дойдеш ли с мен?

Девойката вдигна поглед към него, примигна, кимна и излезе от колата. Той продължаваше да държи блузката й. Момичето я взе, поизтърси я, но не успя да я облече. Още не можеше да се съвземе от шока.

— Можеш да се облечеш в колата ми — каза Чейс. — Там е по-безопасно.

Сенките под дърветата изглеждаха още по-гъсти.

Той я прегърна и я поведе към мустанга. Вратата откъм мястото до шофьора беше заключена. Докато той я водеше до другата врата, откъдето влязоха и двамата, тя се посъвзе. Пъхна едната си ръка в блузата, после другата и бавно я закопча.

Когато Бен затвори вратата и запали двигателя, тя попита:

— Кой сте вие?

— Случаен минувач. Видях копелето и си помислих, че нещо не е наред.

— Той уби Майк — промълви тя.

— Твоя приятел?

Девойката не отговори. Отпусна се назад на седалката, прехапала устни, и разсеяно изтри капките кръв от лицето си.

— Ще потърсим телефон и ще отидем в полицията. Добре ли си? Да те закарам ли в някоя болница?

— Не.

Чейс обърна и потегли по Канакауей Ридж Роуд с максимална скорост. Взе един остър завой почти без да намалява и момичето залитна към вратата.