Читать «Смъртта на госпожа Макгинти» онлайн - страница 3
Агата Кристи
Поаро предложи на госта си различни освежителни напитки. Мента? Бенедиктин? Какао?
В този момент Джордж влезе с поднос, върху който имаше бутилка уиски и сифон.
— Или бира, ако я предпочитате, сър? — промърмори той към посетителя.
Широкото червендалесто лице на Спенс светна.
— За мен бира — каза.
Още веднъж Поаро се удиви от способностите на Джордж. Самият Поаро нямаше никаква представа, че в апартамента му се намира бира, и му се видя съвсем непонятно, че тя може да бъде предпочитана пред сладкия ликьор.
Когато пенливата халба бе вече при Спенс, Поаро си наля от тясна стъкленица искрящо зелена мента.
— Очарователно е от ваша страна, че сте дошли да ме видите — каза. — Очарователно. Откъде идвате?
— От Килчестър. Ще се пенсионирам след шест месеца. Всъщност трябваше да бъда пенсиониран преди година и половина, но ме помолиха да остана.
— Много умно — отвърна Поаро прочувствено. — Постъпили сте много умно…
— Наистина ли? Чудя се. Не съм сигурен.
— Да, да, много умно — повтори. — Нямате представа от дългите часове на скуката.
— О, доста работа ще имам, след като се пенсионирам. Миналата година се преместихме в нова къща и си имахме грижи. Голяма градина и при това безсрамно запусната. Така и не можах да се заема с нея както трябва.
— Значи обичате да се занимавате с градини. И аз опитах веднъж — отидох в провинцията и реших да отглеждам тиквички, но нищо не излезе. Нямам нужната нагласа.
— Трябваше да видите моите тиквички миналата година — каза Спенс въодушевено. — Бяха страхотни! И розите ми — харесвам розите. Ще имам… — Той се спря. — Само че аз не съм дошъл за това.
— Но моля ви, дошли сте при стар приятел и това е така мило. Много ви благодаря.
— Страхувам се, че има и друго, мосю Поаро. Ще бъда откровен. Дошъл съм, за да искам нещо от вас.
Поаро деликатно промърмори:
— Вероятно сте ипотекирали дома си? Ако е за заем…
Полицейският началник го прекъсна ужасено:
— О, господи боже, не става дума за
Поаро изви ръце в изискан жест на извинение.
— Моля за прошка.
— Ще ви кажа направо, макар да знам, че е много нахално от моя страна. Ако ме отпратите с празни ръце, няма да се разсърдя.
— Как може да говорите така — отвърна Поаро. — Продължете.
— Става дума за случая Макгинти. Може би сте прочели за него?
Домакинът поклати глава.
— Да, но просто така, без да му обръщам някакво внимание. Госпожа Макгинти — една възрастна жена в магазин или къща. Мъртва. А как умря тя?
Спенс се втренчи в него и изрече:
— Господи! Как не съм се сетил досега? Невероятно! Изобщо да не ми дойде наум!
— Моля?
— Нищо. Просто една игра. Детска игра. Преди години сме я играли като деца. Заставахме в редица и един задаваше въпрос, а следващият му отговаряше.
