Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 201

Смъртта приближава.

Лошо. Много лошо. Най-лошото.

Трябва да направи нещо. Но какво ли? Какво, какво, какво, какво?

Не знае кога и къде ще дойде смъртта. Не знае дали тя ще дойде при двамата или само при единия. Може и да е само при единия, а той да го усеща по двамата, защото са заедно. Не успява да долови това нещо така отчетливо, както безбройните миризми на смрадливия или страха по всички останали, защото то по-скоро се усеща, отколкото да се подуши или опита — студ, мрак, дълбина. Смъртта приближава.

И така…

Направи нещо.

И така…

Направи нещо.

Какво, какво, какво?

* * *

След като Хари изключи двигателя и угаси фаровете, тишината стана дълбока като по време на Паузата.

Кучето беше възбудено, душеше и скимтеше. Ако залаеше, стените на микробуса щяха да заглушат шума. Освен това Хари беше сигурен, че са достатъчно далече от къщата на Тик-так, за да го събуди кучешки лай.

Сами пръв наруши мълчанието:

— Колко време да изчакаме, ако… нали разбирате… ако не се справите с него и той ви хване? Извинявайте, но не мога да не попитам. След колко време да бягаме?

— Ако ни хване, никъде не можете да се скриете — отвърна Кони.

Хари се обърна и ги погледна.

— Да. Той ще се замисли как, по дяволите, сме го открили и след като ни убие, ще настъпи още една Пауза, за да провери всичко. Ако ни хване, вие веднага ще разберете, защото само няколко секунди след като потече реалното време, някой от неговите големи ще се появи право тук, в колата при вас.

Сами примигна и облиза напуканите си устни.

— Тогава, за Бога, постарайте се да го убиете.

Хари тихо отвори вратата. Кони също слезе. Кучето се промъкна между предните седалки и се измъкна заедно с Хари, преди още той да разбере какво става.

Хари се помъчи да хване кучето, което се стрелна покрай него, но не успя.

— Рошльо, не! — прошепна той.

Кучето не му обърна никакво внимание и се запъти към задната част на микробуса.

Хари го последва.

Кучето хукна, Хари направи опит да го настигне, но Рошльо беше по-бърз и изчезна в гъстата мъгла в северна посока, по улицата, където се намираше къщата на Дракман.

Хари тихичко проклинаше, когато Кони го настигна.

— Не бива да ходи там — прошепна тя. — Защо?

— Божичко! Ако направи нещо и събуди Тик-так…

Хари погледна часовника си. Два часът и трийсет и четири минути.

Имаха най-много двайсет или двайсет и пет минути. Или пък вече бяха закъснели.

Той реши, че няма за кога да мислят за кучето.

— Запомни — предупреди я Хари, — право в главата. Бързо и от упор. Няма друг начин.

Стигнаха до ъгъла на магистралата и „Федра Уей“. Хари погледна назад. Микробусът бе изчезнал в мъглата.

Седма част

1

Не го е страх. Не. Не го е страх.

Той е куче, има остри зъби и нокти, силен е и бърз.

Пълзи, промушва се покрай гъст, висок олеандър. После стига до познатото място, където живеят хора. Високи бели стени. Тъмни прозорци. Близо до покрива свети квадратче бледа светлина.

Миризмата на нещото, което убива, се носи в мъглата. Но както винаги при мъгла, тя се размива и трудно се проследява.

Желязната ограда. Тясно е. Извива се. Готово.