Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 198

В нероденото дете не открили нищо ненормално, но Дженифър била убедена, че то е чудовище. Истерията й непрекъснато растяла. Нито светски, нито религиозни съвети можели да уталожат страховете й.

Взели я в болница да роди с цезарово сечение заради опитите й да се освободи от детето. Дженифър вече била не просто истерична, а направо полудяла. Привиждали й се наркотични ужаси, обезобразени тела. У нея се появило безумното убеждение, че ако зърне детето, което ражда, веднага ще пропадне в ада. Раждането било необичайно трудно и продължително и поради психичното й състояние я вързали. Но когато за миг отпуснали каишите, още преди да се появи упоритото дете, тя избола очите си със собствените си пръсти.

Хари потръпна, обърнат с гръб към Дженифър и загледан в лицата, които по приумиците на мъглата ту се появяваха, ту изчезваха.

— И той се роди — въздъхна Дженифър Дракман, — роди се.

Дори лишена от зрение, тя разбрала тъмната природа на роденото от нея същество. То обаче било сладко бебе, после хубаво момче (така й казвали) и станал красив млад мъж. Годините се нижели, но никой не приемал сериозно параноичните жалби на жена, извадила сама очите си.

Хари провери колко е часът. Два и двайсет и една.

Оставаха им още най-много четиридесет минути в безопасност. А може би значително по-малко.

— Последваха безкрайни операции, усложнения от бременността, очите, инфекции. Здравето ми непрекъснато се влошаваше, получих няколко удара и повече не се върнах у дома при майка си. Всъщност това не беше лошо. Защото той беше там. Много години живях в държавна клиника, исках да умра, молех се да умра, но бях прекалено слаба да се самоубия… прекалено слаба в много отношения. После, преди две години, след като уби майка ми, той ме премести тук.

— Откъде знаете, че е убил майка ви? — попита я Кони.

— Той ми каза. И ми обясни как го е направил. Описва силата си, как тя непрекъснато нараства. Дори ми показва някои неща… Вярвам, че може да направи всичко, което казва. А вие?

— Да — потвърди Кони.

— Къде живее? — попита Хари все още с лице към мъглата.

— В къщата на майка ми.

— Какъв е адресът?

— Забравила съм много неща… но това помня.

Дженифър им каза адреса.

Хари помисли, че знае горе-долу къде се намира мястото. Не беше далече от „Пасифик Вю“.

Още веднъж погледна часовника си. Два и двайсет и три.

Изгарящ от желание да излезе от стаята и то не само защото трябваше без отлагане да се справят с Брайън Дракман, Хари се извърна от прозореца.

— Да вървим.

Сами Шамроу излезе от тъмния ъгъл. Джанет стана от стола на болногледачката със спящото дете на ръце. Кучето също се изправи.

Кони обаче искаше да пита нещо. Подобни лични въпроси дотогава задаваше само Хари, а Кони се мръщеше нетърпеливо, защото подробностите вече бяха изяснени.

— Защо Брайън непрекъснато идва да ви види? — настоя Кони.

— Да ме измъчва по всякакъв начин — отвърна жената.

— И това е всичко? След като може да измъчва всеки, когото си пожелае?

Дженифър отпусна ръка от решетката, която досега стискаше здраво и прошепна: