Читать «Заговорът „Аквитания“» онлайн
Робърт Лъдлъм
Робърт Лъдлъм
Част първа
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
Част втора
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
Част трета
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
Робърт Лъдлъм
Заговорът „Аквитания“
На Джефри Майкъл Лъдлъм
Добре дошъл, приятелю,
желая ти прекрасен живот.
Част първа
1
Женева. Град на слънчева светлина и ярки спомени. На издути бели платна върху езерото, на необикновени, величествени сгради, издигащи се около него, с начупени, отразени във водата силуети.
Женева. Град на непостоянството.
Адвокатът Джоел Конвърс излезе от хотел „Ришмон“ и се озова в ослепителната утринна светлина на „Жарден Брунсвик“. Примижа, зави наляво и прехвърли дипломатическото куфарче в дясната си ръка. Той осъзнаваше важността на съдържанието му, но бе съсредоточен най-вече върху мъжа, с когото трябваше да се срещне на кафе и кроасан в „Льо Ша Боте“ — кафене на тротоара срещу езерото. „Повторна среща“ е по-точно казано, мислеше Конвърс, стига мъжът да не го беше сбъркал с някой друг.
Престън Холидей беше човекът, с когото трябваше да довърши преговорите, станали повод за появата му в Женева. Въпреки че оставаше съвсем малко работа — всъщност обикновени формалности, Холидей не беше юрист за подобна задача. Беше извън американския юридически екип, докаран от швейцарците, за да бъдат на равна нога с фирмата на Джоел. Сам по себе си този факт не означаваше, че Холидей няма право да участва в преговорите — човек със свеж поглед винаги беше преимущество, но да го издигнат до позицията на главен говорител беше най-малкото неправолинейно. И обезпокояващо.
Малкото, което Конвърс знаеше за Холидей, беше неговата репутация на „пожарогасител“ — играеше си със законите така, че да напипа и най-дребната нередност и да я отстрани. Продължилите месеци наред преговори, струващи стотици хиляди, щяха да се върнат в началната си точка благодарение на присъствието му. Това беше всичко, което Конвърс знаеше за Престън Холидей. И все пак той заяви, че се познават.
— На телефона е Прес Холидей — беше обявил гласът по хотелския телефон. — Ще участвам от името на Роузън в сделката по сливането на „Ком Тек“ с „Берн“.
— Какво се е случило? — бе запитал Джоел с изключена електрическа самобръсначка в лявата ръка. Мъчеше се да се сети откъде знае името и успя, преди Холидей да му отговори.
— Оня нещастник получи удар и съдружниците му ми се обадиха — адвокатът замълча. — Трябва да сте бил много неотстъпчив, господин адвокат.
— Рядко сме имали разногласия, господин адвокат. Божичко, съжалявам, Аарон беше симпатичен човек. Как е той?
— Ще прескочи трапа. Сега е на легло и се храни с десет варианта на пилешка супа. Каза ми да ви предупредя, че ще провери окончателния вариант на договора за симпатично мастило.
— Което значи, че ще го проверявате вие, защото не разполагам с такова. Аарон също не разполагаше. Бракът им беше основан на чиста алчност и ако сте проучил материалите, вече го знаете не по-зле от мен.