Читать «Контакти от четвърти вид» онлайн - страница 3

Съществото, което му подаде чашата с питието, беше от другия пол. Вече знаем, че тук повечето същества се делят на два пола и размножението става чрез тяхното обединяване, не както в някои наши звездни системи. Това същество запита:

— Не е ли рано за водка, другарю инженер?

— Само една малка. За кураж — отвърна моето тяло.

То изпи чашката наведнъж, но глътката течност разтресе чак и мен. После влезе в един кабинет. Там седяха три подобни същества, поканиха го също да седне, но моето тяло не седна. То каза:

— Ако се съди по лицата ви, няма да трае дълго. — А съзнанието му се изплаши от тези думи, защото ги оцени като прекалено дръзки и не свои.

— Може би за вас ще е нужно малко повече, та да разберете пък нашето положение — изрече с усмивка онова същество, което останалите наричаха „другаря директор“.

— Значи отгоре на всичко ме смятате и за тъп — каза моето тяло и пак се уплаши, но не толкова, колкото първия път. — За да въведете моята машина, ще трябва да намерите кой да я произведе, после да спрете поточната линия, та да отстраните старите машини, което ще наруши плана на завода. За да го нарушите обаче, трябва първо да убедите по-горните инстанции, че с новите машини ще давате тройно повече продукция, а на вас не ви се тича по инстанциите, на вас ви се иска догодина да се пенсионирате тържествено, с преизпълнен план и с орден. Ето защо в най-добрия случай ще ми отговорите, че машината ми е чудесна, но по ред важни съображения е нужно да почака. Тоест, нека се разправя с нея новият директор.

— А ако ви кажем, че изобщо не е добра? — пак се усмихна съществото, което назоваваха „другаря директор“. Останалите две същества откопираха усмивката му на своите лица.

— Това ще рече, че или лъжете, или нищо не разбирате от техника — викна моето тяло, а вътрешно се укори за този вик, но продължи да вика: — Машината е патентована и щом вие не я искате, ще я вземат други.

Тук моето тяло извади лист хартия, на който пишеше, че моли да бъде освободен от длъжност по взаимно съгласие. Другарят директор обаче скъса листа и каза вече без усмивка:

— Не съм съгласен. А машината е създадена в нашата конструкторска база и независимо от личния патент ние имаме първи право на нея. Какво става с теб, приятелю, всички те знаем като добър и разбран човек? Очевидно сега си превъзбуден от нещо. Нека отложим разговора за утре.

Тези думи допревъзбудиха моето тяло. То викна още по-силно, че му е омръзнало да бъде кротък и разбран човек, че тепърва ще видят на какво е способен и че прави предупреждение за напускане. След което затръшна вратата.

Ако някой от колегите наблюдатели се е сблъскал с подобен конфликт, нека после ни съобщи какво е разбрал. За мен той си остана неясен. Моето тяло не се яви в завода по земния календар цял месец, а другарят директор, който според закона им трябваше да го уволни за самоотлъчване, издаде заповед, че го е пратил в научна командировка. Той очевидно мрази моето тяло и не приема машината му, а не се съгласява дори да го освободи от длъжност. Но историята не е приключила и аз още се надявам да я проумея. Този ден обаче се случи нещо не по-малко важно за моето тяло.