Читать «Огненият легион» онлайн - страница 9

— И така, какво всъщност искате? — попита Даркин, макар вече да се досещаше какъв ще е отговорът.

— Искаме да се присъединим към Огнения орден.

— Не съм сигурен, че това е възможно.

Догрон се усмихна криво:

— А ако си помислиш?

— Колкото и да мисля, аз така или иначе не съм упълномощен да вземам такива решения.

— Тогава намери някой, който е упълномощен.

— Това ще отнеме време — предупреди вампирът.

— Ние не бързаме — увери го тролът.

Догрон се отпусна тежко на земята, карайки бедния под да изскърца от напрежение. Останалите тролове веднага последваха примера му, като почти едновременно седнаха на задниците си.

Зад гърба на Даркин Мари тихо ахна.

— Трябва да ви помоля да напуснете — твърдо каза вампирът, окопитвайки се бързо.

— А ако откажем?

— Тогава ще ви принудя да го направите.

Обикновено доста сдържаните по отношение на емоциите тролове посрещнаха самонадеяното изявление на вампира с дружен смях.

— Ще рискуваме — избоботи Догрон.

Даркин прокара ръка по пръстена.

— Последно предупреждение.

Той самият не знаеше как точно действа този артефакт. Зак му каза, че най-важното е правилната настройка. Разбира се, говореше за ярост, гняв и прочие близки за всеки вампир емоции. Даркин не чувстваше нищо подобно към троловете, по-скоро бе леко раздразнен и недоумяващ.

— Давай, дребосък, изгони ни оттук — подигравателно предложи Догрон.

— Няма да си цапам ръцете — сви рамене вампирът. — Просто ще извикам стражата.

Той пристъпи към изхода, възнамерявайки да заобиколи троловете покрай стената, но Догрон изненадващо пъргаво за такава каменна грамада скочи и го сграбчи за ръката.

— Няма да стане.

— Махни си ръката — изсъска Даркин.

Странно, но вампирът едва сега забеляза, че на трола му липсваха два пръста.

— Иначе какво?

— Махни я!

Вампирът дори не забеляза как раздразнението му отстъпи място на гнева. Неочаквано избухналата емоция предизвика болка в ръката и виолетова светлина, излизаща от пръстена-артефакт. Виолетовото сияние се предаде от ръката на вампира към ръката на каменния трол, стигна до рамото му и с ярко избухване я превърна в пясък.

Тролът застина за миг, не можейки да повярва на случващото се, а след това изрева от болка.

— Предупредих те — ядосано извика вампирът. — Вдигайте си каменните задници и изчезвайте оттук!

Троловете започнаха да се изправят с явното намерение да нанесат същия погром, от който се страхуваше Даркин, но загубилият ръката си водач ги спря с вик:

— Спрете!

Изглежда не беше особено притеснен от загубената ръка, а и кръв не се виждаше. Вампирът разсеяно си помисли, че и идея си няма как точно е устроен организмът на покритите с камъни същества. Или не покрити, а състоящи се изцяло от него? Но тогава и мозъкът им би трябвало да е каменен… Глупост някаква.