Читать «Аферата» онлайн - страница 189

— Съжалявам, но не можете да комуникирате с никого. Такива са заповедите.

Замълчах.

— Не можете и да си тръгнете — добави сержантът. — Освен ако не се съгласите да ви откараме в Келам.

Не отговорих.

Телефонът мълчеше.

Осем без пет.

Точно в осем човекът със светлия костюм плати и си тръгна, а старата дама от хотела прелисти поредната страница. Не се случи нищо друго. Телефонът продължаваше да мълчи. Шумът зад гърба ми се появи в осем и пет. Под формата на работещи двигатели и пропукване на гуми по чакъла. Веднага усетих някаква промяна във въздуха. Като повишено налягане, предизвикано от появата на отряд „Браво“ в града. Отначало поединично, после вкупом. Предположих, че Рийд Райли е начело на кавалкадата със служебната кола и татко си, който седи до него. Предположих, че в момента възрастният мъж спира на прага на „Бренънс“ и приветства момчетата на сина си. Размахва ръце, канейки ги да влизат, ухилен като идиот.

Тримата рейнджъри, които ме блокираха, изядоха порциите си последователно. Един ядеше, двама ме наблюдаваха. Бяха доста добри. Много далеч от аматьорското поведение. Сервитьорката вдигна чиниите им. Май усещаше какво става, защото в погледите, които ми отправяше, личеше тревога. Нямаше съмнение на чия страна е. Мен ме познаваше, но другите — не. Аз много пъти й бях давал бакшиши, а те нито веднъж.

Шумът навън се усилваше.

Телефонът мълчеше.

През следващите няколко минути мислех за тяхното хъмви. Като всяко друго хъмви по света то беше оборудвано с голям дизелов мотор, производство на „Дженеръл Мотърс“. Като всяко друго хъмви по света то имаше тристепенна автоматична скоростна кутия, а общото му тегло надхвърляше четири тона. Което означаваше, че максималната скорост, на която е способно, е някъде около сто километра в час. Като всяко друго хъмви по света. Давах си сметка, че това постижение е далеч от скоростта на спортните автомобили, но си давах сметка и за още нещо — придвижването с него е петнайсет пъти по-бързо, отколкото пеша. А това беше добре.

Продължавах да чакам.

Малко след осем и половина се случиха три неща. Първото беше нещастно стечение на обстоятелствата, второто беше безпрецедентно, а третото се получи доста тромаво.

Първо: младата двойка си тръгна. Момичето с хубавата рокля и момчето със спортното яке. Момчето остави пари на масата, хвана момичето за ръката и го изведе навън. Достатъчно бързо, за да не допусна, че следващата точка от програмата им предвижда вечерна молитва в църквата.

Второ: възрастните съдържатели на хотела също си тръгнаха. Тя затвори книгата си, той сгъна вестника си, после и двамата се изнизаха през вратата. Вероятно се прибираха в хотела. Далеч по-рано от обикновено. Без видима причина. Или по силата на внезапната интуиция, че старият Райли ще отмени нощния си полет и ще остане да пренощува в града.

В този момент сервитьорката беше в кухнята. Което означаваше, че в салона останаха едва четирима посетители, единият от които бях аз. А останалите трима — моите детегледачки.