Читать «Диамантената колесница» онлайн - страница 6

Документът, хвърлил надворния съветник в толкова дълбок размисъл, се наричаше „Дневник за наблюдението в гр. Санкт Петербург на почетния гражданин Андрей Семьонович Комаровски (оперативно наименование «Изкълчения») на 15 май 1905 година“. Наблюдението на лицето, представящо се за Комаровски (имаше достатъчно основания да се предполага, че паспортът е фалшив), им бе предадено щафетно от Московската тайна полиция с цел установяване на контактите и връзките на заподозрения.

И на ти тебе изненада.

Съпровождащият детектив Гнатюк от Московския мобилен отряд ни предаде обекта на гарата в 7 часа и 25 минути. Гнатюк съобщи, че по пътя Изкълчения не е разговарял с никого, напускал е купето само по естествени нужди.

След поемането на обекта го следвахме с два файтона до дома на Бутинг на улица „Надеждинская“. Там Изкълчения се качи на четвъртия етаж, влезе в апартамент №7, откъдето повече не е излизал. Апартамент №7 се държи от някой си Цвилинг, жител на Хелсингфорс⁸, който обаче се появява много рядко (за последен път според портиера е идвал в началото на зимата).

В 12 часа и 38 минути обектът позвъни да дойде портиерът. В ролята на портиер при него се качи детектив Максименко. Изкълчения му даде една рубла, за да му донесе хляб, салам и две бири. Нямаше признаци в жилището да има други хора.

Максименко донесе поръчката и получи рестото (17 коп.) като бакшиш. Според него обектът бил силно изнервен, сякаш очаква някого или нещо.

В 3 часа и 15 минути във входа влезе офицер (дадено оперативно наименование Калмик — щабкапитан, с отличителни знаци на интендантското ведомство, куца с десния крак, среден на ръст, скулесто лице, черна коса).

Качи се в апартамент №7, но 4 минути по-късно излезе и тръгна към улица „Басейная“. Изпратих подире му детектив Максименко.

Изкълчения не напусна къщата. В 3 часа и 31 минути отиде до прозореца, гледа към двора, след което се отдръпна.

Максименко до тоя момент не се е върнал.

Предавам дежурството по външно наблюдение на старши детектив Зябликов.

8 часа вечерта. Старши детектив Смуров.

На пръв поглед кратко и ясно.

Че беше кратко — беше, само дето не беше хич ясно.

Преди час и половина, когато Евстратий Павлович тъкмо четеше току-що полученото донесение, му телефонираха от полицейския участък на „Басейная“ — в двора на някаква къща на улица „Митавская“ бил открит мъртвец, у когото намерили удостоверение на името на детектив Василий Максименко от подвижния отряд. За по-малко от десет минути надворният съветник се озова на местопроизшествието и с очите си се увери — да, Максименко беше. Нямаше никакви признаци за насилствена смърт, нито следи от борба или раздърпани дрехи. Опитният Карл Степанович, медицинският експерт, веднага, без всякакви аутопсии, определи — класически сърдечен удар, по всичко личи.