Читать «Клариса» онлайн - страница 9

— Тя е човек — възрази сърдито той. — И не си струва да се занимаваме повече с нея.

— Очите й бяха красиви — отбеляза третият. — А гласът й беше невероятен! Как мислиш, дали ще се разпее и когато я сложиш между краката си? Обзалагам се, че всички косъмчета по тялото ти ще настръхнат!

Мъжът, който беше паднал от стола, не можеше да спре да се смее.

— Каква романтична картинка! Искаш ли аз да я накарам да запее? Нали знаеш, че имам някои средства, които…

— Я да млъквате! — заповяда разярено Панел и изпразни чашата си. — Нали ви казах, че е човек! Нищо повече!

Двамата мъже не му възразиха. Седяха мълчаливо, докато в залата влезе една от слугините, за да им донесе вино. Панел се пресегна през масата и я улови за ръката.

— В онзи жалък градец живее едно момиче, което умее да пее. Как му е името?

Слугинята се опита да се изтръгне от яката му хватка.

— Казва се Клариса — прошепна уплашено тя.

— Я не се дърпай, защото ще ти счупя ръката! — проговори предупредително Панел. — Искам да ми кажеш къде точно живее тази Клариса. Опиши ми как да стигна до жилището й!

Само след час Панел и тримата му приятели бяха на път към обграденото със стена градче Моретон. Без да вдигат шум, тримата хвърлиха куките си към зъбера на стената. След три безуспешни опита две от куките се закачиха здраво и закрепените за тях въжета се развиха. С много усилия, които нямаше да им бъдат необходими в трезво състояние, мъжете се изкатериха по стената, събраха въжетата и се спуснаха в тясната алея, която водеше покрай стената и обикаляше цялото градче.

Панел вдигна ръка и приятелите му се спотаиха в сянката. Той закрачи уверено покрай ниските, гъсто скупчени една до друга къщи, взирайки се напрегнато в имената на улиците, изписани с бяло на дървените табели.

— Вещица била… — мърмореше си гневно той. — Сега ще ви покажа, че е също така смъртна като нас. Дъщеря на адвокат… от най-долната измет!

Той спря зад къщата на Клариса, плъзна се бързо покрай страничната стена и намери капака на прозореца. Силен удар, тревожно скърцане, шум от счупени дъски — и резето се вдигна. С един скок мъжът се прехвърли в къщата.

Бащата на Клариса, който беше легнал на горния етаж, не можеше да спи. Остри болки пронизваха сърцето и спираха дъха му. Като чу шума от счупения капак, той изохка задавено. Не искаше да повярва на ушите си. В градчето нямаше крадци. Години наред не беше станала нито една кражба.

Той скочи от леглото, изтича до масата и бързо запази оставената там свещ. Стисна я в едната си ръка и бързо слезе по тясната стълба.

— Негодници! Какво търсите тук? — изкрещя сърдито той, като видя как Панел помага на един от приятелите си да се прехвърли през прозореца.

Това бяха последните му думи. В следващия момент графският син се хвърли срещу него, сграбчи го за косата и заби ножа си в гърлото му. Дълбок, бърз удар и безжизненото тяло на стария адвокат се свлече на пода. Благородникът не го удостои дори с поглед, а се втурна забързано към прозореца, за да помогне и на третия си съучастник да се прехвърли вътре. Когато всички се събраха в стаята, Панел се обърна към стълбата.