Читать «Клариса» онлайн - страница 13

Щом стигна гората, тя се скри зад едно дърво и се отпусна изтощено на студената земя. Сърцето й беше пълно с безкрайна тъга, която я правеше неспособна да проумее случилото се през последните часове. Отначало виждаше пред себе си само мъртвото бащино тяло и зейналата в гърлото рана. После започна да си припомня живота, който бяха водили заедно, грижите и любовта му. Накрая, след горещите молитви към Бога да приюти душата на милия й баща, тя избухна в плач. Плака и плака, докато не й останаха сълзи. Уви се в наметката си и се сви на кълбо. След като сълзите й пресъхнаха, уморените, сковани мускули постепенно се отпуснаха и тя задряма, макар че трепереше с цялото си тяло.

Събуди се малко преди залез слънце. Чувстваше се разбита, всяко мускулче я болеше, сърцето й биеше ускорено. Левият й крак, наранен при падането, се беше подул и болеше непоносимо. Тя дръпна наметката от лицето си и откри един мъж, седнал на преобърнато дърво близо до нея. Изпищя задавено и скочи, готова да побегне.

— Не се страхувай — заговори предпазливо мъжът и гласът му й помогна да го разпознае. Това беше човекът, който вчера я спаси от Панел и съучастниците му!

— И ти ли искаш да спечелиш наградата, обявена за главата ми? — попита тя и в гласа й се примесваха гняв и подигравка. — Ако ме отведеш в дома на графа, аз ще му кажа, че вчера ми помогна да избягам. Господарят ти сигурно няма да хареса тази постъпка.

Мъжът избухна в смях и тя го погледна изненадано.

— Не се страхувай от мен, дете — повтори меко той. — Разговарях надълго и нашироко със свещеника, докато ти спеше, и мисля, че планът ни е добър. Ако си готова да ме изслушаш, обещавам, че ще те скрием толкова добре, та никой да не те намери.

Клариса кимна кратко, седна срещу него и го зачака да продължи с обясненията си. Когато узна какво бъдеще й готвеха, очите й се разшириха от ужас и страх, но скоро в тях се примеси и младежка жажда за приключения.

Непознатият имаше брат, който бил войник на кралска служба, но имал нещастието да остане жив след безбройните битки и когато остарял, се озовал на улицата без пукната пара. Две години бродил самотен из страната и гладувал, докато случайно попаднал на банда отлъчени от обществото, безработни и провалени хора, които си направили убежище в огромната гора на север от градчето Моретон.

Клариса не можеше да проумее чутото.

— И ти ми предлагаш да се присъединя към разбойническата банда? — попита невярващо тя. — Но те… те са безправни!

Мъжът разбра възмущението й. Свещеникът му беше похвалил със силни думи отличните качества на възпитаницата си.

— Младо момиче като теб няма какво да търси в бандата. Макар че отскоро те имат водач и между разбойниците цари нещо като християнска любов към ближния, дори дисциплина, дребосъче като теб не би могло да им се противопостави и скоро ще загине.