Читать «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)» онлайн - страница 2

През януари 1919 г., когато седемнайсетгодишният Джон Стайнбек влиза в Станфордския университет, заедно с откриването на мирната конференция в Париж са застреляни Роза Люксембург и Карл Либкнехт. На следващата година, когато се учредява Обществото на народите, в Брейнтрий (Масачузетс) са арестувани Сако и Ванцети, чиято скандална присъда ще се изпълни цели седем години по-късно. След удавената в кръв стачка на миньорите в Херин (Илинойс) Лий де Форест показва в нюйоркския театър „Риволи“ първия говорящ филм, но едновременно (годината е 1923) генерал Лудендорф и Адолф Хитлер извършват своя „бирен пуч“ в Мюнхен. И докато в 1925 г., когато Стайнбек напуска университета, без да го завърши, с договора от Локарно Германия се съгласява да демилитаризира Рейнската област, в Дейтън (Тенеси) учителят Джон Скупс е призован пред съда, задето е преподавал еволюционната теория. Напечатал вече няколко разказа в станфордското литературно списание „Спектейтър“, Стайнбек по това време вече е почнал работа върху първото си по-значително произведение — „Златната чаша“. По това време САЩ изпращат морската си пехота в Никарагуа и Китай, все с цел „да гарантира интересите“ на Вашингтон. Капитан Линдберг прелита на 20–21 май 1927 г. разстоянието от Ню Йорк до Париж и президентът Кулидж го обявява за полковник. И докато драпираният в бяло, синьо и червено Ню Йорк посреща героя с френетични възторзи, на 40 мили¹ северно от Лос Анджелос язовирът „Сейнт Франсис“ се пропуква, отнема стотици животи и залива огромни площи обработваема земя. Отново изпълнено с надежди, човечеството следи със затаен дъх как 62 държави подписват прочутия пакт Келог-Бриан, с който войната се осъжда като инструмент на политиката (август 1928 г.), и сякаш в потвърждение на мисълта, че земята е твърде малка, за да бъде и занапред разкъсвана от кръвопролития, 59 души обикалят света с дирижабъла „Граф Цепелин“.

Стайнбек вече е написал следващите си, но още непубликувани книги „Небесните пасбища“ и „Към един незнаен бог“, когато идва следващото съвпадение: през октомври 1929 г., кажи-речи, по едно и също време с излизането на „Златната чаша“, първия му отпечатан роман, на Уолстрийт е протръбен краят на следвоенния просперитет — 16 милиона акции за един ден сменят собствениците си, обезценяването им се изчислява на 15 милиарда долара, а борсовите загуби до 1931 г. ще възлязат на 50 милиарда долара. Дълбока икономическа и финансова криза, най-страшната в американската история, изведнъж затъмнява „неограничените“ простори на американската предприемчивост и страната изпада в депресия, от която не ще успее да се измъкне чак до Втората световна война. Фалират хиляди дребни и средни фирми, наново се ширва безработица, започва бързото пролетаризиране на огромни работнически маси и земеделско население. САЩ навлизат в своето „червено десетилетие“.