Читать «Амундсен — последният викинг» онлайн - страница 159

Освен намерената дървена запушалка, по варела, особено около тръбата, личаха драскотини от остър предмет, като че тръбата е била откъртела с нож от стената, към която е била прикована.

Знаеше се, че преди време при едно принудително кацане в морето дьо Кювервил беше видял да сменят плувец на хидроплан с бензинов варел. Всички бяха поразени от смелостта и ловкостта на майстора.

Друг, по-скръбен извод за „Латам“: както изглежда, корабокрушенците са имали време да изпразнят варела, после да го запушат, за да го използуват ката плувец. Възможно е също да са се вкопчили в тази шамандура — да са се опитали да се задържат колкото е възможно по-дълго пад водата. Ако са се бранили срещу стихиите и са очаквали помощ или знак, че ги търсят, можем да си представим при какви злокобни обстоятелства тези герои са воювали за живота си. Възможно е спасителните самолети да са прелитали над тях, но полярната мъгла не им е позволила да ти открият. Откаченият плувец и запушеният резервоар показват, че тези мъже не са се били отказали от надеждата да спечелят битката срещу смъртта. И в това положение — най-трагичното в живота му — Амундсен не е изоставил своя принцип: трябва да се воюва до последния дъх.

След тези покъртителни изводи трябва да кажем, че към мартирологията на полярните изследвания се прибавят още шест имена. Съдбата не пожела един човек като Амундсен да умре от обикновена смърт в леглото си. Той падна като рицар, изпълнявайки вдъхновен дълг сред великолепието на полярните райони, които го бяха привличали през целия му живот.

На 14 декември 1928 година — годишнина от най-големия съвременен географски подвиг — откриването на Южния полюс — всички научни дружества в света се присъединиха към вълнуващия призив на Норвегия. Вестниците във всички страни поместиха възхвала за прочутия изследовател. Този ден цялото човечество славеше героя.

Мислите на всички хора единодушно се насочиха към Норвегия, земя на мислители, писатели, хора на делото, изпълнени е човечност. Норвежците бяха приели съдбата, която им налагаше географското положение на родината — изложена на бурите и насочена като нос на кораб към Северния полюс.

Загадката остава, все така жестока, все така тягостна. Но спомените за подвизите и за саможертвата ще пребъдат.

Видях паметната плоча в Ню Олесунд на мястото, откъдето през 1925 година тръгна „Норге“. Тук няма нищо освен останки от въжа и от гниещия скелет на хангара, в който бяха подслонили дирижабъла.

Видях и паметника в Хромсьо е посвещението, чиято простота въплътява характера на самия Амундсен и напомня последното му пътуване:

Норвегия—Франция. За да помогне на експедицията на Нобиле, загубена върху плаващия лед, хидропланът „Латам 47“ отлетя от това място. Няколко мига по-късно потъна във вълните. На борда му се намираха Амундсен, Дитрихсон, Гилбо, дьо Кювервил, Вийет и Браци.

Друга плоча в парка Голден Гейт, където през 1906 година беше изложен корабът „Йоа“, след като преплава Северозападния проход, е възпоминание за първия му успех.