Читать «Полунощ в смъртта» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
Този роман е специалният новогодишен подарък на Нора Робъртс за нейните почитатели от цял свят.
Останат броени дни до настъпването на 2058 г. Предпразнично настроение е завладяло Ню Йорк, но зловещата сянка на злото е надвиснала над града. От затвора е избягал известен престъпник — психопат, който цинично обявява имената на своите жертви. В списъка са включени всички, които са съдействали за неговото залавяне и осъждане. Не липсва и името на лейтенант Ив Далас — всъщност тя е неговата цел. Ще успее ли прочутата полицайка да залови престъпника и да предотврати жестоките кръвопролития?…
Поредицата „В смъртта“ на Нора Робъртс продължава да жъне успех. И „Полунощ в смъртта“ не прави изключение.
Очаквайте следващия роман от същата поредица.
Нора Робъртс
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
info
Нора Робъртс
Полунощ в смъртта
„Годината умира в нощния мрак.“
„Добруването на хората е върховният закон.“
Първа глава
Убийците не спазват традициите. Те са лишени от чувства. За убийците няма празници или почивни дни.
Залавянето на убийците беше нейният занаят, ето защо вместо да прекара Коледната утрин в дома си, лейтенант Ив Далас зъзнеше в мрака, предшестващ зазоряването, докато пръскаше с безцветен спрей кожените ръкавици, които Рурк й беше подарил за празника.
Диспечерът й се бе обадил преди малко, а нямаше и шест часа, откакто беше приключила разследване, което беше изчерпало цялата й енергия. Първата й Коледа със съпруга й не започваше особено приятно.
Ала за съдията Харолд Уейнгър събитията се бяха развили още по-неприятно.
Трупът му беше открит в центъра на ледената пързалка в Рокфелер Сентър. Мъртвецът бе положен по гръб, така че изцъклените му очи да се взират в огромната елха, символ на добра воля към жителите на Ню Йорк.
Беше гол и тялото вече бе посиняло. Буйната побеляла коса, с която съдията се гордееше, беше остригана като че с тъпа ножица. Макар лицето му да бе покрито със синини и рани, Ив веднага го позна.
През десетте години, откакто работеше в полицията, често беше присъствала на съдебни дела, председателствани от него. Смяташе го за солиден и уравновесен човек, който познаваше всички тънкости на закона и обичаше професията си.
Приведе се, за да разгледа по-добре думите, които бяха изписани с нагорещен метал върху гърдите на мъртвеца.
НЕ СЪДИ, ЗА ДА НЕ ТЕ СЪДЯТ.
Надяваше се надписът да е бил направен след като човекът вече е бил мъртъв, но се съмняваше в състрадателността на убиеца.
Съдията Уейнгър беше зверски пребит, пръстите и на двете му ръце бяха счупени. Дълбоките рани на китките и глезените му подсказваха, че е бил завързан. Но смъртта му не беше причинена нито от побоя, нито от изгарянията.
Въжето, с което го бяха обесили, се врязваше в шията му. Ив разбра, че смъртта на съдията е била особено мъчителна. Очевидно вратните му прешлени не бяха счупени, а спуканите кръвоносни съдове в очите и по лицето му свидетелстваха за бавно задушаване.
— Искал е да останеш жив колкото е възможно по-дълго — промълви тя. — Искал е да чувстваш всичко, което ти е причинявал.
