Читать «Прослава в смъртта» онлайн

Нора Робъртс

Annotation

Лейтенант Ив Далас от полицията в Ню Йорк е отново по следите на безмилостен убиец. Светът отдавна е навлязъл в новото хилядолетие и техниката изцяло е преобразила човешката цивилизация, но дори генното инженерство не е в състояние да изкорени дремещото у човека зло.

Убиецът е безпощаден към своите жертви, а всички те са жени — красиви и преуспяващи в професията. Публичните изяви на техния бляскав живот пълнят светските хроники на електронните медии и са истинско предизвикателство за него.

Тяхната смърт е забулена в зловещ мрак. Ще успее ли амбициозна и магнетична Ив, водеща следствието, да разгадае причините за тайната страст, задействала ръката на убиеца?

Нора Робъртс

Първа глава

Втора глава

Трета глава

Четвърта глава

Пета глава

Шеста глава

Седма глава

Осма глава

Девета глава

Десета глава

Единайсета глава

Дванайсета глава

Тринайсета глава

Четиринайсета глава

Петнайсета глава

Шестнайсета глава

Седемнайсета глава

Осемнайсета глава

Деветнайсета глава

Двайсета глава

info

Нора Робъртс

Прослава в смъртта

Във времената минали славата

тъй евтина беше…

И те са все тъй прославени,

защото мъртви са вече.

Драйдън

Задушаван от амбиция най-недостойна.

Шекспир

Първа глава

Мъртъвците бяха нейният занаят. Живееше и работеше с тях, изследваше ги. Дори ги сънуваше. И сякаш това не бе достатъчно, ами дълбоко в душата си тайно скърбеше за тях.

Десетте години служба в полицията я бяха накарали да свикне с престъпленията и тя гледаше на смъртта и многобройните й причини равнодушно и дори цинично, като изследовател. Почти всеки ден се сблъскваше с гледки като тази, разкриваща се пред очите й на мръсната, тъмна улица, обгърната от мрака на дъждовната нощ. Но все пак не беше напълно лишена от чувство, не можеше да остане безразлична.

Убийството вече не я шокираше, но продължаваше да я отвращава.

Помисли си, че навярно мъртвата е била красива. Дългата й, златиста коса беше разпиляна върху мръсния тротоар, блестящите кичури напомняха слънчеви лъчи. Очите й, широко отворени и безжизнени, запечатали ужаса от смъртта, бяха тъмновиолетови и се открояваха върху мъртвешки бледото лице, окъпано от дъжда.

Беше облечена с елегантен костюм. Материята имаше същия цвят като очите й. Закопчаното сако странно контрастираше със запретнатата й пола, разкриваща стройните й бедра. Носеше пръстен и обеци със скъпоценни камъни, на ревера й проблясваше скъпа брошка. Протегнатата й ръка сякаш се опитваше да достигне захвърлената встрани кожена чанта със златна закопчалка.

Гърлото й беше прерязано.

Лейтенант Ив Далас приклекна до тялото и внимателно го огледа. Гледката и миризмата й бяха добре познати, но всеки път имаше и по нещо ново. Жертвата и убиецът сякаш оставяха свой отпечатък и всяко убийство се различаваше от другите.

Сцената на престъплението вече беше заснета на видеокасета. Сега я обграждаха полицейски сензори и специален, почти невидим параван, с цел любопитните да се държат на разстояние и да не унищожат възможните улики. Уличното движение, макар и слабо във въпросния район на града, беше отклонено. В този час на нощта почти не се мяркаха летателни апарати, поради което не представляваха проблем за полицията. От секс-клуба, намиращ се на отсрещната страна на улицата, долиташе ритмична музика, от време на време заглушавана от провикванията на посетителите. Разноцветните светлини на въртящата се реклама пулсираха върху екрана и хвърляха ярки отблясъци върху тялото на жертвата.