Читать «Човекоядци» онлайн - страница 56

— Стотици години! Дотогава хората, започнали този проект, отдавна ще са мъртви.

— Забравяте, че една корпорация може да съществува с векове. Тук именно корпорациите са движещата сила. А междувременно работещите по проекта получават големи предимства. Струва си трудът.

— Но нали не могат да се върнат на Земята… тоест на Свят-1.

— Все Свят-1 ви е в устата — каза Сътън. — Работещите по проекта са обсипани с блага, каквито Свят-1 изобщо не може да им предложи. Работите например двайсет години по проекта и на петдесетгодишна възраст — в отделни случаи по-рано — получавате широк избор от варианти за пенсия — имение някъде в Света на гагарите, вила в свят с райски климат, ловджийска хижа в някой друг свят с невероятно разнообразие на дивеч. Заедно с близките си, ако имате такива, с множество слуги… и всяко ваше желание е закон. Кажете, мистър Латимър, възможно ли е такова блаженство, ако човек остане в Свят-1? Изброих само някои възможности, а има още много.

— Гейл каза, че могат да ме върнат в Къщата на гагарите. Значи е възможно хората да се движат между паралелните светове, обаче не и обратно към Свят-1.

— Точно така. Запасите за всички светове се транспортират до този свят и оттук се разпращат към останалите станции.

— Но как? Как става всичко?

— Нямам представа. Работи се по съвсем нова технология. Някога мислех, че е излъчвател на материя, ала по-късно разбрах, че греша. Съществуват някакви врати. В кавички, разбира се. Предполагам, че подробностите са известни на група подбрани инженери, но едва ли е посветен някой друг.

— Споменахте за близките.

— Тук има семейства.

— Но аз не забелязах…

— Децата са на училище. В момента хората не се разхождат много-много. Ще се раздвижат, щом дойде време за вечерния коктейл. Нещо като местен клубен обичай. Затова обичам да ставам рано. Тогава наоколо няма хора и паркът е само мой.

— Сътън, на вас положението сякаш ви харесва?

— Нямам нищо против положението — заяви Сътън. — То е за предпочитане пред онова, което имах в Свят-1. Там репутацията ми беше унищожена от глупав спор с неколцина колеги. Съпругата ми почина. Университетът ме заряза в беда. Тъй че когато ми предложиха прилична работа…

— Без да споменавате точно каква?

— Ами… всъщност да. Но условията за наемане звучаха привлекателно, освен това щях да бъда единствен ръководител на подготвеното изследване. Право да си кажа, вкопчих се в шанса и с двете ръце.