Читать «Човекоядци» онлайн - страница 10

— Държи се — изпъшка Макензи. — Не сме разкъсали захвата й!

— Аха — съгласи се Смит, — не сме разкъсали захвата, но сигурно сме я унищожили.

— Имахме късмет, че не беше електрическа. Иначе щеше да ни изпържи.

Смит кимна мрачно:

— И сега добре ни нареди. Тази кола няма да се движи повече. А сме на няколко хиляди мили от къщи.

Нели се подаде от една дупка в отломките с Енциклопеда под едната мишница и потрошеното радио под другата. Тръшна ги на земята. Енциклопедът пропълзя няколко стъпки, завинти коренчето си в почвата и вече си беше като у дома.

Нели погледна Макензи сърдито.

— Хубавичко ще ви наклепам за това — отмъстително заяви тя. — Що за идея, да се потроши толкова хубава нова кола! Знаете ли колко струва една кола на компанията? Не, разбира се. И не ви интересува. Просто си я карате и си я чупите. Нищо, нали компанията има много пари, ще купи нова. Понякога се питам, дали понякога се питате откъде се взема заплатата ви. Ако аз бях на мястото на компанията, щях да ви удържа колата от заплатата. До последния цент!

Смит втренчено изгледа Нели.

— Някой ден — каза той — ще взема един голям чук и ще изиграем един кадрил с тебе.

— Тук някъде имаше нещо подходящо — подкрепи го Макензи. — Понякога съм склонен да мисля, че компанията се е поувлякла с тези високосъзнателни роботи.

— Не трябваше да го казвате — процеди Нели. — Като че ли съм проста машина, недостойна за нула внимание. Предполагам, сега ще речете, че вие не сте виновни, че нищо друго да направите не сте могли.

— Държах се поне на четвърт миля от всякаква растителност — изръмжа Макензи. — Кой е чувал за лоза, която може да се протегне толкова далече?

— Това хич не е всичко — излая Нели. — Смит улучи няколко дървета пушки.

Двамата мъже погледнаха към гората. Нели казваше истината. Над горичката се виеха бели кълбета дим.

Смит зацъка с език с престорена тревога.

— Дърветата стреляха по нас — заоправдава се Макензи.

— Това е без никакво значение — развика се Нели. — Правилникът проповядва…

Макензи й махна да млъкне.

— Да, знам. Дял 17 от главата за Отношенията с Извънземни Форми на Живот: „Никой служител на компанията не може да използва оръжие или да причини друга вреда, или да направи опит за причиняване на вреда, или да застрашава обитател на друга планета с изключение на случаите на самозащита, и то само ако са безрезултатни всички останали средства за бягство или разрешение на въпроса.“

— А сега се налага да се връщаме в гарнизона — повиши глас Нели. — Тъкмо да стигнем и хайде обратно. Мълвата за стореното от нас ще плъзне. Лишеят сигурно вече е хукнал. Да се изтръгне лозе от корен и да се стреля по дървета! Ако не тръгнем обратно веднага, няма да се върнем никога. По пътя всяко живо същество ще ни причаква.

— Лозата си беше виновна — занарежда Смит. — Опита се да ни улови. Опита се да ни открадне колата, може би и да ни убие, само заради жалките унции радий в мотора! Радият си е наш. Не е на лозата. Принадлежи на любимата ти компания.