Читать «Материали по процеса срещу Гюстав Флобер» онлайн

Господа, започвайки това заседание, прокуратурата е изправена пред трудност, която не може да бъде отмината. Тя не се отнася до същността на обвинението — накърнение на обществения и религиозния морал; това са може би твърде широки, неясни понятия, които трябва да се уточнят. Но тъй като ни предстои да обсъждаме въпроса с разумни и опитни хора, лесно ще бъде да разграничим коя страница от книгата е насочена срещу религията и коя срещу морала. Трудността не е в обвинението, тя по-скоро е в обема на произведението, което трябва да обсъдите. Става дума за цял роман. Когато ви бъде представена статия от вестник, веднага личи къде започва и къде свършва закононарушението; прокуратурата прочита статията и я предоставя на вашето внимание. Тук обаче не става дума за вестникарска статия, а за отпечатването на цял роман, който започва от 1 октомври и завършва на 15 декември в шест книжки на „Ревю дьо Пари“ от 1856 година. Как да постъпим при това положение? Какво трябва да предприеме прокуратурата? Да изчете целия роман? Невъзможно. Но, от друга страна, ако се прочетат само инкриминираните текстове, обвинението ще прояви прекалена строгост. Могат да ни кажат: „Щом не разглеждате нещата от всички страни, щом отминавате всичко останало освен инкриминираните текстове, явно е, че задушавате разискванията, като стеснявате материала за обсъждане.“ Има само един път да се избегне тази двойна неприятност и той е следният: да ви разкажа първо целия роман, без да го четем, и после да отделим инкриминираните текстове и да отговорим на възраженията, които евентуално биха могли да се повдигнат срещу обвинението.

Какво е заглавието на романа? — „Мадам Бовари“. Заглавие, само по себе си неказващо нищо особено. Има и подзаглавие — „Провинциални нрави“. То също не обяснява мисълта на автора, но вече дава да се подразбере нещо. Авторът не е пожелал да следва никаква философска система — истинска или лъжлива, а да обрисува битови картини, и то какви картини!!! Съпругът, с когото започва и завършва произведението, не е главният герой. Очевидно образът на госпожа Бовари е в основата на романа.

Разказвам, не цитирам. Виждаме съпруга в колежа и трябва веднага да подчертаем, че в детето ясно се отгатва бъдещият мъж. Той е мудно, стеснително момче и когато постъпва в колежа, не може да произнесе правилно дори името си, а го изрича слято „Шарбовари“. Учи мъчно, невъзприемчив е. Никога не е пръв, но и никога не е последен в класа; тип, ако не на лош, то поне на предизвикващ смях ученик в колежа. След това отива да следва медицина в Руан, където майка му наема стая у един бояджия на четвъртия етаж. Полека-лека успява да завърши не особено блестящо образованието си и става помощник-лекар. Единствената му страст е играта на домино. Такъв е господин Бовари.

Майка му го оженва за една вдовица от Диеп, добродетелна и грозна, четиридесет и пет годишна жена, с хиляда и двеста ливри рента. Нотариусът, у когото са парите й, заминава за Америка и госпожа Бовари умира при тази неочаквана новина. Такъв е първият брак на господин Бовари.