Читать «Нежен вихър» онлайн

1874, резерватът Сан Карлос, Аризона

Пумата бе огромна — сигурно тежеше поне деветдесет килограма и бе дълга не по-малко от два и половина метра. Високо горе в планината, изтегната върху скалата, тя прикова очи на двадесетина крачки по-надолу, където склонът преминаваше в широка площадка. Там, сред високите борове, бяха завързани около две дузини млади мустанги. Макар да не подухваше и най-слаб ветрец, който би довял някаква миризма, те тъпчеха неспокойно земята, защото долавяха присъствието на дивата котка.

Внезапно котката почувства опасност. Тя съзря двамата мъже, поели нагоре по виещата се планинска пътека — водеха още седем коня, за да ги завържат при другите. И двамата бяха съвсем млади и изглеждаха почти еднакво: тъмна, загоряла кожа, свободно спуснати върху раменете черни коси, носеха мокасини, дълги бели набедреници от еленова кожа обгръщаха мускулестите им крака. Единият обаче бе висок; късо черно елече покриваше едрите му гърди, а другият — доста по-нисък, с бяла памучна риза с дълги ръкави, бе препасан през кръста с патрондаш.

Пумата се надигна и скочи от скалата — новодокараните коне вече бяха вързани при другите. С предпазливи стъпки тя се насочи към двамата млади мъже. Единият бе полуапах, а другият — по-високият — въобще не беше индианец.

Вторачени в огромната пума, двамата замръзнаха по местата си. Как така не бяха доловили присъствието й? Всичко сякаш бе неподвижно освен конете, които не преставаха да се вдигат на задните си крака.

Високият мъж протегна напред ръка — пумата намали разстоянието помежду им, без да престава да ръмжи предупредително. Котката отърка глава в протегнатата ръка и обви тялото си около голите крака на мъжа. След миг прокара цялата светлокафява дължина на тялото си под дланта на човека и се отдалечи, за да се настани на равното парче земя на по-малко от метър встрани.