Читать «Чук, чук! Кой е там?» онлайн - страница 79

Все пак спокойствието на езерото, тишината, фактът, че никой не се виждаше наоколо, му даваха усещането за сигурност, но въпреки това трябваше да носи пистолета.

Изсипа рибата в кухненската мивка. Нямаше и следа от Фрида. Отиде в стаята си, коленичи, погледна под кревата и се усмихна.

Беше оставил куфара леко под ъгъл, а сега той беше изправен. Това можеше да означава само едно: че Фрида го е пипала. Измъкна го и провери ключалките. Бяха доста паянтови и беше възможно да е намерила ключ, с който да ги е отворила. Отключи куфара и преброи десетдоларовите банкноти. От парите на Сами му бяха останали две хиляди осемстотин петдесет и седем долара. Отново заключи куфара и го бутна под кревата, след това отиде на палубата.

Препича се на слънцето повече от час, когато чу Фрида да прекосява проскърцващия кей.

— Здрасти! Къде беше? — попита, когато тя дойде при него на палубата.

— Разхождах се. Хвана ли риба?

— Три черни шарана.

— Боже мой! Пак шарани!

— Костурите са плашливи.

Тя отиде до парапета и застана до него, опряла ръце и с тяло, леко приведено напред. Джони се загледа в меката извивка на ханша й. Мина зад нея и обхвана гърдите й, тялото му се притисна към мекотата й.

Тя се изплъзна от ръцете му.

— Стига! — сряза го грубо. — Не можем да прекараме цялата седмица в… — Тя употреби грозната петбуквена дума и това подразни Джони.

— Успокой се — рече той. — Това е игра на търпение.

— Ще подготвя рибата. — Той ясно усети, че сега беше враждебно настроена. — За обяд — яйца с бекон.

— Чудесно.

Проследи я с поглед, докато отиваше към кухнята. Тази жена можеше да бъде опасна. Помисли си за Мелани: при нея нямаше никакво хитруване. Дълго седя, а умът му работеше трескаво, Фрида трябваше да разбере, че той е главният. Ако не приемеше този факт, той можеше да се окаже в опасност.

Скочи на крака и влезе в кухнята. Фрида миеше рибата и погледна през рамо.

— Какво искаш?

— Избърши си ръцете.

— Заета съм… Върви на слънце.

Той рязко се обърна и я удари през лицето. Внимаваше ударът да не е прекалено силен, но плесницата беше достатъчно яка и отхвърли главата й назад. Сините й очи засвяткаха, а ръката й се стрелна към ножа до рибата.

Той улови китката й, стисна я и ножът се изтърколи на пода. След това я сграбчи така, че ръцете й останаха прилепени към тялото, избута я от кухнята и я помъкна към стаята си.

— Пусни ме! — изкрещя тя.

Беше силна и му беше трудно да я удържа, но се справи. Вкара я в стаята си, затвори с ритник вратата и я пусна.

— Сваляй ги или ще ги разкъсам! — заповяда.

— За кого се мислиш? — Очите й пламтяха от гняв. — Ще ме имаш, когато аз искам, не и преди! А сега се махай!

За Джони, който бе набрал опит в много подобни разправии, тя беше патетично лесна. Изплъзваше й се всеки път, щом замахнеше да го удари, отчайващо далеч от острите й нокти. После я простря по гръб върху леглото. Сега стискаше в ръка и двете й китки.