Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 51
Мирча Елиаде
Върнах се в стаята си възбуден — в мене се блъскаха десетки чувства, измъчвах се и от радостта, че тя е моя, и от гордост, и от угризения на съвестта, и от страх. Не можах да свърша нищо до вечерта. Питах се дали ще имам смелост да я погледна по време на вечеря. Питах се преди всичко какво ще си помисли за мене, дали няма да каже нещо на госпожа Сен или на Лилу. Нищо не знаех, нищо не мислех. На вечеря тя не дойде, но веднага след това Лилу се приближи до мен и ми каза:
— Поетесата ви изпраща тази бележка.
Отворих я с пресекнал дъх. За да не разбере никой, беше написала на френски:
IX
Ходех на работа едва в десет, а чай пиехме всички заедно в осем часа. Можехме несмущавани да си поговорим два часа. Тази нощ заспах трудно, вълнувах се и сънувах ужасни сънища: струваше ми се, че губя Майтреи, че един белобрад ангел ме гони от тази къща, Че Сен ме гледа разсеяно от терасата. Постоянно се събуждах разтреперан, челото ми беше студено и влажно. Сякаш бях извършил голям грях.
Заварих Майтреи на бюрото в библиотеката, в бяло сари, с пепелив на цвят шал на раменете, да пише фишове за каталога. Пожелах й много смутен добро утро, не знаех дали трябва да я целуна, или само да й се усмихна, или пък да се държа, като че ли между нас наскоро нищо не се беше случило. Първата среща след решаващ любовен епизод винаги е изисквала от мене напрежение на вниманието и на въображението. Не зная как да се държа, каква да ми е „тактиката“, „отношението“; не зная дали трябва да бъда твърд или деликатен; не зная най-вече какво си мисли тя и какъв иска да бъда. Тази нерешителност разколебава всеки мой жест, противореча си, извинявам се, изобщо смешен съм.
Майтреи, напротив, изглеждаше спокойна, примирена, решителна, макар кръговете под очите й и бледността на лицето й да издаваха нощ, прекарана в молитви и в размисъл. (Дали ми се беше сторило, или наистина чух сутринта гласа й да припява монотонно на балкона молитва, прекъсвана и подемана много пъти и после рязко заглъхнала, като в плач?)
Седнах пред нея на същото бюро, на стола, приготвен предварително от Майтреи. Започнах да пиша машинално, преписвах заглавията на книгите, без да вдигам очи от фишовете.
