Читать «Майтреи. Змията» онлайн - страница 41
Мирча Елиаде
„Майтреи ми намеква за някакъв роман с един чудесен младеж, бенгалец, студент в Англия. И така, проследяваме пътя на всички сантиментални баналности…“ (
„Отново донасям цветя. Тя се сърди, че съм дал и на другите момичета, и на госпожа Сен. Мисля, че Манту е забелязал пашата близост, тъй като се явява веднага щом останем сами, и макар Майтреи да му; казва, че това е «частен разговор», той пак остава.
Бяхме на кино с инженера, който ми се оплаква, че се отлага пътуването му до Франция. Стори ли ми се, или той загатна за евентуално съединяване на съдбите ни с Майтреи? На връщане се питах дали наистина
„Продължавам една стратегия, която ме забавлява. Избягвам да срещам Майтреи, като се преструвам, че ме е страх, че съм безумно влюбен и т.н. Заговори ме тази сутрин и почти ме принуди да я приема в моята стая. Такава интимност с една индийка е нещо нечувано. Дори не зная как ще свърши. Вълнува ме, очарова ме, но не съм влюбен. Само се забавлявам.“
„Неочакван
Добре! Ако говори истината, сменям тактиката. Щом ми призна това, сладострастната магия, която ме завладяваше по време на нашите разговори, веднага се изпари. Сега съм много по-свободен, по-облекчен. Горя от нетърпение да я срещна отново в стаята си, да видя как ще реагира. Ще покажа на Майтреи, че нейната любов не ме интересува. Знам, че ме обича. Не може да го прикрие. Знам, че е привързана към мене. А ако останем сами 24 часа, ще ми се отдаде без колебание.
Но защо ме обижда, за бога? Защо ми казва, че се отвращава от обикновената любов? Има ли нещо по-добро?“
„Нито една жена не ме е вълнувала толкова много. Мъчителната ми страст е проклятие в този безплоден месец с толкова работа. Дали това се дължи на загадката на тялото й? Съмнявам се: вълнува ме всеки разговор, който ми напомня за опасността, тоест за моето бракосъчетание с Майтреи, което се планира. Знам, че това премеждие ме дебне. Имам всекидневно толкова доказателства. Госпожа Сен ме обсипва с майчинската си симпатия. Инженерът ме нарича «детето ми».“ (
„Вечерта на масата госпожа Сен се оплака, че я наричам все още госпожа, а не «мама», както е обичаят в Индия. В нея има някаква свята и общителна благост, някаква смущаваща невинност. Обичам я.