Читать «Безпокойство» онлайн
Аркадий Стругацки
Annotation
Повестта „Безпокойство“ поставя наболелия въпрос — възможно ли е човечеството да съзидава, без да разрушава, и доколко е възможен контакт между хуманоиден и нехуманоиден разум. Паралели с фантастичния свят на филма „Аватар“ предизвикаха множество полемики и припомниха позабравената класика на братя Стругацки от 60-те години на миналия век.
Планетата е Пандора — а земните хора там са просто туристи. Скучаят или ловуват из живата и загадъчна гора. Но какво се крие под лилавата мъгла, която се стели под върха, избран за база на земляните. Сред дебрите на гората често изчезват и хора от Базата. Атос, учен от Земята, живее с Нава насред гората, в малко село, което трепетно очаква великото Обсебване. Никой вече не помни защо е нужно това Обсебване. Всички знаят само, че Гората някой ден ще настъпи и Водата ще ги залее. В усилието си да се върне при своите, Атос тръгва да търси стопаните на загадъчната планета.
В допълнение към повестта „Безпокойство“, в сборника са включени и два разказа: „Забравеният експеримент“ и „Частни предположения“.
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Предговор
Безпокойство
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Частни предположения
1
2
3
Забравеният експеримент
1
2
3
4
5
info
notes
1
2
3
4
5
6
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Безпокойство
Предговор
През 1965 г. Братя Стругацки пишат повест със заглавие „Охлюв на склона“ („Улитка на склоне“) с две относително самостоятелни сюжетни линии, обединени от образите на главните герои Горбовски и Атос, познати на читателите от предишни произведения от цикъла „Мир Полудня“. Първият вариант на повестта не удовлетворява писателите и те подлагат ръкописа на редакция. Така възниква „Охлюв на склона“ („Улитка на склоне — 2“) — произведението, което по-късно двамата братя определят като най-добро в кариерата си.
Пандора, мястото на действието в първия вариант на „Охлюв на склона“, отстъпва място на Управлението на Гората, Горбовски и Атос — на персонажите със странни имена Перец и Кандид.
Първоначалният вариант на „Охлюв на склона“ е издаден като повест със заглавието „Безпокойство“.
Като допълнение към тази повест предлагаме и два разказа — „Частни предположения“ и „Забравеният експеримент“.
Безпокойство
1
От тази височина гората приличаше на великолепна петниста пяна; на огромна колкото целия свят пореста гъба; на някога притаило се в очакване животно, което после е заспало и е обрасло с груб мъх. На безформена маска, скриваща лице, което никой никога не е виждал.
Леонид Андреевич събу пантофите си и седна, провесвайки босите си крака в пропастта.
Стори му се, че петите му веднага се навлажниха, сякаш наистина ги бе потопил в топлата лилава мъгла, събрала се в сянката под скалата. Извади от джоба си камъчета и грижливо ги подреди до себе си, после избра най-малкия и бавно го хвърли в живото и мълчаливо, спящо, равнодушно и поглъщащо завинаги. Бялата искра изгасна и нищо не се случи — ничии очи не се отвориха, за да се взрат в него. Тогава той хвърли второ камъче.
— Значи вие вдигахте днес шум под прозорците ми — каза Турнен.
Леонид Андреевич извърна очи и видя краката на Турнен, обути в меки сандали.
