Читать «Мусон» онлайн - страница 54

Когато най-накрая влезе в каютата след квичащите си сестри, Керълайн не обърна никакво внимание на Том и отиде право при мастър Уолш.

— Мисля, че светлината на мястото ми е твърде слаба и уморява очите ми. Мога ли да го сменя и да седна до Гай?

— Да, разбира се, млада мистрес — съгласи се начаса Уолш, видимо небезразличен към прелестите й. — Трябваше по-рано да ми кажете, че не се чувствате удобно до Том.

Гай с готовност започна да прави място за Керълайн, но Том се почувства изигран и се опита да привлече вниманието й, като я фиксираше с поглед. Тя, обаче, съсредоточи цялото си внимание върху плочата за писане и не вдигаше поглед.

Най-накрая мастър Уолш забеляза странното поведение на Том и го попита:

— Да не те е пипнала морската болест?

Том бе засегнат и възмутен от подобно предположение.

— Чувствам се отлично, сър.

— Повтори тогава, какво казах току-що! — поиска Уолш.

Том се замисли и почеса брадичката си, като в същото време ритна Дориан под масата. Дориан веднага дойде на помощ:

— Казахте, че тавтологията е…

— Благодаря ти, Дориан — спря го Уолш. — Говорех на брат ти, не на теб. — Хвърли неодобрителен поглед към Том. Винаги се дразнеше, когато надарено с ум момче, не иска да го използва. — Е, сега, след като те отърваха Том, може би ще ни осведомиш за значението на тая дума.

— Тавтологията е ненужно повтаряне на някакво значение, което е било вече изразено по друг начин — отговори Том.

Уолш изглеждаше разочарован. Беше се надявал да разобличи невежеството му и да го унижи пред останалите.

— Ерудицията ти е смайваща — сухо каза той. — Би ли ни дал и някой пример?

Том се замисли и после каза:

— Педантичен педагог? Досаден учител?

Дориан избухна в смях и дори Гай вдигна развеселен поглед. Двете пикли не разбраха и дума, но като забелязаха зачервеното лице на Уолш и победоносната усмивка на Том със скръстени пред гърдите ръце, усетиха, че идолът им е отново победител и доволно закудкудякаха. Единствена Керълайн продължи да драска по плочата си, без да вдигне глава.

Том беше объркан и наранен. Все едно, че нищо не се е случило помежду им. След като победата му над Уолш не можа да я трогне, той опита да привлече вниманието й по други начини. Когато Керълайн беше на палубата, той прибягваше до цялата си сила и новопридобити умения, за да я впечатли. Подражаваше номерата на по-старите, като притичваше с ръце над главата по реята до мястото си или се спускаше от бизанмачтата на един път, като грубото въже подпалваше дланите му, а той тупваше боси крака на палубата близо до мястото, където стои тя. Керълайн се извръщаше, без да го погледне.

Затова пък, към Гай и Дориан бе самото внимание. И дори към мастър Уолш. Музикално безнадеждният Том беше изключен от заниманията им и Керълайн демонстрираше удоволствието си от общуването с Гай. Двамата си шушукаха дори по време на уроците, а Уолш им правеше забележки с половин уста. Том се възмути:

— Не мога да си реша задачата по тригонометрия от тия двамата, дето шушукат непрекъснато.

Уолш се усмихна отмъстително: