Читать «Мусон» онлайн - страница 497

След два дни наблюдателят от върха на хълма извика:

— Конници откъм север!

Том се изкачи на кулата с далекоглед в ръка.

— Къде точно? — попита той и когато наблюдателят посочи с ръка, фокусира далекогледа.

Сара също се качи при него на наблюдателната площадка.

— Кои са? — попита разтревожено тя.

— Аболи с постовете. — Том засвири тихичко от облекчение и задоволство. — И пак ни помен от преследвачи. Както е тръгнало, май ще се измъкнем без бой. Не мислех, че е възможно. Не мога да разбера защо ни пуснаха. Събери цялата си сополива сган на борда! Тръгваме веднага, щом пристигне Аболи!

Тя понечи да тръгне, но ново подсвирване я спря.

— Има двама непознати с него. Араби, мили боже! Пленници, както личи. — Аболи ги е опаковал добре. Значи сам е пипнал двама съгледвачи. Е, поне ще ни кажат, къде са разположени главните им сили.

Том и Сара чакаха на борда на „Кентавър“, където Аболи доведе пленниците си.

— Какви са тия шарени рибки, дето са ти паднали в мрежата, Аболи? — попита Том и заразглежда новодошлите. Ако се съди по одеждите им, бяха араби. Единият воин, при това опасен на вид, а другият — момче, красив тъмноок юноша, свит и уплашен. — Много странна двойка — заключи Том.

Момчето беше сякаш окуражено от непринудения му тон.

— Ефенди, говориш ли моя език? — попита то с приятен, мелодичен глас.

— Да, момко. Говоря арабски.

— Том ли се казваш?

— Да пукнеш дано, малък хаймана! — Том се намръщи и пристъпи заплашително. — От къде знаеш това?

— Чакай, Том! — спря го Сара. — Това е момиче!

Том се взря в лицето на Ясмини и избухна в смях. Смъкна чалмата и дългите й тъмни коси се разпиляха по раменете.

— Момиче е, вярно, при това много красиво. Коя си ти?

— Аз съм принцеса Ясмини и ти нося вест от Доуи.

— От кого?

— От Доуи. — Видът й бе отчаян. — Доуи! Доуи! — заповтаря тя, като се мъчеше да звучи различно, но Том поклати глава в недоумение.

— Мисля, че се опитва да каже Дори — намеси се Сара и чертите на Ясмини се отпуснаха облекчено.

— Да! Да! Доуи! Доуи! Твоят брат.

Лицето на Том погрозня от придошлата кръв.

— Дошла си да се гавриш с мен. Брат ми Дори е мъртъв от много години. Какви ги дрънкаш, малка кучко? Капан ли е това? — викна той в лицето й.

Очите на Ясмини се наляха, но тя събра сили и започна да пее. Гласът беше отначало колеблив, но после укрепна и зазвуча вярно и приятно за ухото, само че тя пееше с непривичните за европейско ухо полутонове на Ориента. Мелодията бе преиначена, а думите пародираха английския език. Всички я гледаха с пълно неразбиране.

И тогава Сара ахна:

— Том, това е „Испански жени“. Опитва се да изпее „Испански жени“! — Втурна се към нея и я прегърна. — Трябва да е истина. Дориан е жив и песента е неговият знак, че именно той е пратил момичето.

— Дориан! Нима е възможно? Къде е той? — Том хвана ръката на Ясмини и силно я разтърси. — Къде е брат ми?