Читать «Празник в смъртта» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
След принудителния отпуск, даден на лейтенант Далас, уморена от бездействие, тя се озовава на банално обаждане за битов скандал. За съжаление се натъква на трупа на млада жена. Една от уликите, нарочно оставена от убиеца, и наглото му поведение пред охранителните камери, карат Ив да очаква още убийства. Скоро очакванията й се оправдават, когато е убита друга жена. Убиецът се възползва от наближаването на Коледа и, преоблечен като Дядо Коледа, лесно печели доверието на жертвите си.
Нора Робъртс
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
info
Нора Робъртс
Празник в смъртта
„И кой е този звяр зловещ,
чиито дни са преброени,
и той към Витлеем пълзи,
с едничка цел — да се роди?“
„Никой не стреля по Дядо Коледа.“
Първа глава
В съня й смъртта отново я преследваше.
Тъмночервената светлина на неоновата реклама, отразявана от мръсното стъкло на прозореца, пулсираше като гневно сърце. За миг проблясъците осветяваха локвите от кръв на пода, сетне мръсната стаичка отново потъваше в заплашителен мрак.
Момиченцето се беше свило в ъгъла. Беше мършаво, с дълга кестенява коса и огромни очи с цвета на уискито, с което онзи се наливаше винаги, щом можеше да си го купи. Безжизнените очи на малката бяха изцъклени от болка и ужас, лицето й беше мъртвешки бледо. Взираше се като хипнотизирана в примигващата неонова реклама, която през няколко секунди осветяваше стените и човека, проснат на пода сред огромна локва кръв.
Момиченцето тихо заръмжа като хищно животно.
Погледна към ножа в ръката си — острието му беше покрито с кръв чак до дръжката.
Мъжът на пода беше мъртъв. Подсказваше й го отвратителната воня, лъхаща от него, която я караше да изпитва едновременно страх и облекчение.
Той беше счупил ръката й и страданието й беше неописуемо. Парещата болка между краката й от поредното изнасилване още не беше преминала. Дрехите й бяха пропити не само с кръвта на мъжа, но и със собствената й кръв.
Ала сега насилникът беше мъртъв. Най-сетне кошмарът беше свършил и тя бе в безопасност.
Внезапно човекът на пода бавно обърна глава като кукла на конци; малката изтръпна от ужас и за миг забрави болката. От гърлото й се изтръгнаха нечленоразделни звуци и тя още по-плътно се притисна до стената, сякаш искаше да се слее с нея. Устните на мъртвеца се разтегнаха в зловеща усмивка.
Той застана, да колене. От дълбоките рани по главата, гърба и ръцете му се стичаше кръв и капеше на пода — звукът зловещо отекваше сред тишината. Мъжът успя да се изправи на крака и залитайки тръгна към малката, а кръвта му рукна като порой. Тя изкрещя… и се събуди.
Ив притисна длан към устата си, за да заглуши писъците, които сякаш дращеха гърлото й като парченца нажежено стъкло. Все още се задъхваше и имаше усещането, че белите й дробове ще се пръснат от болката.
