Читать «Ускорение» онлайн - страница 157

Сети се да извади от портфейла си сгънатата снимка на Ралф Котъл като млад, членската му карта от Американското дружество на скептиците и снимката на червенокосото момиче. Беше запазил тези вещи с мъглявото намерение да обърне хода на нещата и да подхвърли тези улики, за да изобличи изрода. Реши да ги сложи в хладилната чанта при ръцете.

Оставаше телефонът на Лани, но не му се щеше да прибере и него в чантата. Страх го беше, че ръцете ще изчоплят дупки в саваните си от фолио и ще наберат 911. Сложи телефона на кухненската маса.

Занесе хладилната чанта в гаража и я сложи в колата, пред седалката до шофьорската. Излезе и заключи гаража.

Горещият следобед бе превалил. 18:36. Високо над главата му един ястреб направи последния си лов за деня. Били постоя загледан в птицата, която очертаваше все по-големи кръгове, после влезе в къщата с намерението да си вземе много дълъг и много горещ душ.

Историята с женските ръце му бе убила апетита. Идеята да яде вкъщи го отвращаваше. Можеше да се върне да вечеря на станцията, където спираха камионите. Дължеше на сервитьорката Джазмин още по-голям бакшиш от този, който й бе оставил първия път.

Докато отиваше към банята, Били забеляза, че в кабинета му свети. Надникна през вратата и видя, че завесите са спуснати, както ги бе оставил. Не помнеше да е оставил лампата на бюрото светната, но беше бързал да излезе, за да се отърве от трупа на Котъл. Угаси лампата, без да погледне зад бюрото.

Макар че Котъл вече не седеше на тоалетната, Били не можеше да спре да си го представя там. Но това бе единствената му баня и желанието му да вземе душ надделя над погнусата. Горещата вода постепенно стопи болката в мускулите му. Сапунът миришеше великолепно.

Зад завесата на душа на няколко пъти го обзе клаустрофобия и той за малко не повярва, че са му дали ролята на Джанет Лий в римейк на „Психо“, където героят беше от противоположния пол. За щастие не стигна дотам, че малодушно да дръпне завесата. Изкъпа се, без да го намушкат с нож. Запита се докога ще подскача от нерви. Най-вероятно до края на живота си.

След като се избърса и облече, той смени превръзката на челото си.

Отиде в кухнята, отвори една бира и изпи два таблетки обезболяващо. Малко се тревожеше за възпалението в лявата си ръка. Над масата сипа йод в раната от пирона, после намаза нов слой течен бинт.

Навън се здрачаваше. Канеше се да отиде за няколко часа в „Шепнещите борове“. Беше уредил да остане цялата нощ, за да се моли и да бди, но въпреки десетчасовия сън, не вярваше, че ще издържи толкова дълго. Валис беше мъртъв и идването на полунощ не криеше опасност.

Докато пиеше бира на масата, вниманието на Били бе привлечено от микровълновата фурна. Видеокамерата.

През цялото време бе записвала какво прави той на масата. После съобрази, че е записала и как вади ръцете от фризера. Камерата имаше широкоъгълен обектив, но едва ли записът на зловещите му действия бе толкова ясен, че да се използва като доказателство. И все пак…