Читать «Ускорение» онлайн - страница 154

Ако някой снимаше филм, щеше да се получи класическа черна комедия. Това бе един от ония моменти, когато той си задаваше въпроси за Бог — не се съмняваше в съществуването му, а просто се чудеше за някои неща.

След като натовари Валис, Били затвори задния капак и се върна обратно в караваната. Куршумът, изстрелян от изрода, беше минал през тапицерията на креслото и беше излязъл откъм облегалката. Рикошетът бе оставил следа в ламперията. Били се опита да проследи пътя му оттам.

Тъй като майка му и баща му бяха застреляни с този револвер, в полицейския архив щеше да има описание на оръжието. Не беше много вероятно да ги сравнят, но Били не искаше да рискува.

След няколко минути откри патрона под една масичка за кафе и го пъхна в джоба си. Полицията щеше да разбере, че дупката в креслото е от куршум. Щяха да разберат, че тук е имало стрелба, но нищо не можеше да направи. Нямаше обаче откъде да разберат дали е стрелял Валис, или някой друг е стрелял по артиста. Без наличието на кръв не можеха да установят дали е имало насилие, и срещу кого.

Били прехвърли наум всичко станало тук и се опита да си спомни дали през краткото време, когато бе без ръкавици, бе пипнал нещо, от което можеха да се снемат отпечатъци. Не. Теренът беше чист.

Той остави стоманените щори спуснати, а панелите с рогозките вдигнати, за да се вижда колекцията от лица и ръце. Излезе, без да затвори вратата. Отворената врата приканваше хората да влязат. Ех, че изненада очакваше славния екип от художници и майстори.

Докато вървеше през поляната към шосето, не минаха никакви превозни средства. Дори гумите му да бяха оставили следи в прахта, докато дойдеше екипът след няколко часа, те щяха да са заличени.

Глава 73

Отново беше при вулканичния тунел, този път по друг маршрут, за да не утъпква същите храсти. Докато махаше капака от червено дърво, край очертанията на планините на изток се отвори тясната, назъбена рана на кървавата зора.

Нямаше място за молитва.

При Валис земното привличане сякаш беше по-силно, отколкото при другите три трупа и на Били му се стори, че той полетя по-бързо в гладната паст, отколкото предшестващите го мъртъвци.

Когато шумът от падането заглъхнаха, Били каза:

— По-възрастен и с повече опит, дрън-дрън.

После си спомни, че трябва да пусне портфейла на Лани в тунела, след което върна капака на място.

Докато нощта напразно се опитваше да се противопостави на ранните пурпурни багри, Били паркира форда в двора на Лани и влезе в къщата. Беше четвъртък, вторият от двата почивни дни на Лани. Никой нямаше да се учуди, че го няма, и да дойде да го търси до петък по някое време.

Макар че Валис беше заявил, че не е скрил допълнителни улики след последното посещение на Били, той реши да претърси къщата още веднъж. На някои хора просто не можеше да се вярва.

Започна от горния етаж. Заради крайното изтощение се движеше мудно. Стигна до кухнята, без да намери нищо уличаващо.