Читать «Ускорение» онлайн - страница 10

— Руси учителки, възрастни жени.

— Някъде в окръг Напа.

— Да.

— Окръгът не е Сан Франциско — отбеляза Лани, — но не е и пустиня. Има много градове с много хора. Отделът на шерифа и всички полицаи в окръга, взети заедно, няма да стигнат, за да проверят навсякъде.

— Не е необходимо да се проверяват всички. Имаме описание на жертвите — прелестна руса учителка.

— Това е субективно. За теб някоя руса учителка може да е прелестна, а за мен да е вещица.

— Не знаех, че имаш такива високи стандарти по отношение на жените.

— Взискателен съм — усмихна се Лани.

— Имаме и възрастна жена, която се занимава с благотворителност.

Лани пъхна трети пълнител в пистолета и заяви:

— Много възрастни жени се занимават с благотворителност. Тяхното поколение е възпитано в любов към ближния.

— Значи няма нищо да направиш?

— Какво искаш да направя?

Били не знаеше какво да предложи и само отбеляза:

— Мисля, че трябва да се направи нещо.

— Работата на полицията е да действа в отговор на престъпленията, а не превантивно.

— Значи, той трябва първо да убие някого.

— Никого няма да убие.

— Казва, че ще убие — настоя Били.

— Това е номер. Стийв Зилис най-сетне е надраснал шегите с пръскалки и пластмасови фъшкии.

— Може би си прав — кимна Били.

— Прав съм, разбира се. — Лани посочи към останалите цветни фигури по купите слама. — Преди здрачът да ми развали мерника, искам да избия героите от „Шрек“.

— Филмите бяха хубави.

— Аз не съм филмов критик — отсече Лани нетърпеливо, — а човек, който иска да се позабавлява и да усъвършенства работните си умения.

— Добре, добре, тръгвам си. Ще се видим в петък за покер.

— Донеси нещо — подкани го Лани.

— Какво?

— Хосе ще донесе свинско с ориз. Лерой обеща 5 вида салца и чипс. Защо не направиш от онова тамале?

Били потръпна, докато го слушаше.

— Все едно сме стари моми, които планират шивашка седянка.

— Може да сме жалки, но поне сме още живи.

— Откъде си сигурен?

— Ако бях умрял и ме бяха пратили в ада, нямаше да ми позволят удоволствието да рисувам. А това тук няма начин да е раят.

Докато Били стигне до колата си на паркинга, Лани Олсен беше започнал стрелбата по Шрек, Фиона, Магарето и приятелите им.

Небето на изток беше с цвета на сапфир. На запад синьото избледняваше, а под него се показваше златистожълто с намек за теракотено червено отдолу.

Под удължаващите се сенки на настъпващия здрач Били застана до мощния си автомобил и за момент погледна Лани, който се упражняваше в стрелба, опитвайки се за хиляден път да убие неосъществената си мечта да стане художник-аниматор.

Глава 3

Дори и омагьосана принцеса, спяща от години в кулата на някой замък в очакване на принц, който да я събуди с целувка, не би изглеждала по-прекрасна от Барбара Мендел, която лежеше в „Шепнещите борове“.

Под милувката на осветлението русата й коса, разпиляна по възглавницата, блестеше като разтопено злато, излято от котела на леяр. Били Уайлс стоеше до леглото й и си мислеше, че дори и порцелановите кукли нямат такова бледо и съвършено лице като нейното. Кожата й изглеждаше полупрозрачна, сякаш светлината проникваше под повърхността и озаряваше лицето й отвътре.