Читать «Почти мъртъв» онлайн - страница 5

Рекс Стаут

Улф стоеше до рафтовете с книги и гледаше глобуса, по-закръглен и от самия него. Явно искаше да се увери, че Омаха беше все там в Небраска. Постоя и се запъти към бюрото, заобиколи го и се насади с цялото си туловище в стола, направен по поръчка специално за него. Повдигна глава и огледа килима. 14 на 36 фута, той покриваше цялото празно пространство в средата на пода.

— Април е. — каза Улф. — Доста е замърсен. Трябва да напомня на Фриц да го занесе на почистване и да постели другите.

— Прав си, — съгласих се с него, като го погледнах — но едва ли можем още дълго да говорим за това. Ако искаш да избегнеш темата за Пол Херълд, дай нещо познато, като например въпроса за Близкия изток.

Той изсумтя.

— Не се налага аз да я избягвам. Лейтенант Мърфи е посочил теб и Сол. Свърза ли се със Сол?

— Да, смятаме да се преоблечем като набиращи нови привърженици за Армията на спасението. Той ще започне от Батъри и ще действа на север, а аз от парка Ван Кортланд на юг. Ще се срещнем при Грандс Туум на Коледа, за да споделим какво сме забелязали. После ще продължим в Бруклин. Дай нещо по-добро!

— За жалост, нямам. — въздъхна дълбоко Улф. — Може да се окаже безнадеждно. Има ли този Мърфи някаква причина да се заяжда?

— Защо мислиш, че е нещо конкретно? Той е ченге и това е достатъчно.

— Предполагам, че си прав. — Затвори очи и след миг отново ги отвори.

— Трябваше да откажа. Напълно съм сигурен, че никой в Ню Йорк не познава Пол Херълд под това име. Снимката е единадесет годишна. А как изглежда той сега? Много вероятно е да не желае да бъде открит. Ако съм прав, тези обяви във вестниците само го държат нащрек. Полицията можеше да го намери, а вече е минал цял месец и те… Свържи ме с лейтенант Мърфи!

Отидох до бюрото си и набрах номера. Успях да убедя един сержант, че само Мърфи ще ми свърши работа. Когато след малко се обади глас, направих знак на Улф.

— Лейтенант Мърфи? На телефона е Нироу Улф. Един мъж на име Джеймс Р. Херълд от Омаха, Небраска дойде днес следобед да ме наеме за издирването на сина си Пол. Каза, че вие сте му дали името ми. А, и още нещо, вашето бюро се е занимавало със случая на Пол около един месец. Всичко това е така, нали?

— Да. Приехте ли?

— Приех.

— Много добре! Желая ви успех, мистър Улф!

— Благодаря. Мога ли да попитам дали вече сте се добрали до нещо?

— Не, навсякъде стигахме до задънена улица.

— По време на разследването използвахте ли някои методи, различни от тези, които обичайно се прилагат?

— Зависи какво разбирате под „обичайни“ методи. Мисля, че случаят е доста ясен. С момчето са се отнесли жестоко и би могло да се каже, че доста се постарахме. Един наш добър полицай продължава да действа там. Ако изпратите Гудуин с пълномощното от Херълд, ще му покажем с удоволствие това, което имаме.

— Благодаря. Нещо друго?

— Мисля, че няма. Желая ви успех!

Този път Улф не му благодари. Затворихме телефона.

— Не е ли удивително! Та той си мисли, че ги е пробутал един малоумен. Отвратително ще бъде, ако се окаже прав. Откъде предлагаш да започнем?