Читать «Оцеола» онлайн
Майн Рид
Майн Рид
ГЛАВА I
ГЛАВА II
ГЛАВА III
ГЛАВА IV
ГЛАВА V
ГЛАВА VI
ГЛАВА VII
ГЛАВА VIII
ГЛАВА IX
ГЛАВА X
ГЛАВА XI
ГЛАВА XII
ГЛАВА XIII
ГЛАВА XIV
ГЛАВА XV
ГЛАВА XVI
ГЛАВА XVII
ГЛАВА XVIII
ГЛАВА XIX
ГЛАВА XX
ГЛАВА XXI
ГЛАВА XXII
ГЛАВА XXIII
ГЛАВА XXIV
ГЛАВА XXV
ГЛАВА XXVI
ГЛАВА XXVII
ГЛАВА XXVIII
ГЛАВА XXIX
ГЛАВА XXX
ГЛАВА XXXI
ГЛАВА XXXII
ГЛАВА XXXIII
ГЛАВА XXXIV
ГЛАВА XXXV
ГЛАВА XXXVI
ГЛАВА XXXVII
ГЛАВА XXXVIII
ГЛАВА XXXIX
ГЛАВА XL
ГЛАВА XLI
ГЛАВА XLII
ГЛАВА XLIII
ГЛАВА XLIV
ГЛАВА XLV
ГЛАВА XLVI
ГЛАВА XLVII
ГЛАВА XLVIII
ГЛАВА XLIX
ГЛАВА L
ГЛАВА LI
ГЛАВА LII
ГЛАВА LIII
ГЛАВА LIV
ГЛАВА LV
ГЛАВА LVI
ГЛАВА LVII
ГЛАВА LVIII
ГЛАВА LIX
ГЛАВА LX
ГЛАВА LXI
ГЛАВА LXII
ГЛАВА LXIII
ГЛАВА LXIV
ГЛАВА LXV
ГЛАВА LXVI
ГЛАВА LXVII
ГЛАВА LXVIII
ГЛАВА LXIX
ГЛАВА LXX
ГЛАВА LXXI
ГЛАВА LXXII
ГЛАВА LXXIII
ГЛАВА LXXIV
ГЛАВА LXXV
ГЛАВА LXXVI
ГЛАВА LXXVII
ГЛАВА LXXVIII
ГЛАВА LXXIX
ГЛАВА LXXX
ГЛАВА LXXXI
ГЛАВА LXXXII
ГЛАВА LXXXIII
ГЛАВА LXXXIV
ГЛАВА LXXXV
ГЛАВА LXXXVI
ГЛАВА LXXXVII
ГЛАВА LXXXVIII
ГЛАВА LXXXIX
ГЛАВА ХС
ГЛАВА XCI
ГЛАВА XCII
ГЛАВА XCIII
ГЛАВА XCIV
ГЛАВА XCV
ГЛАВА XCVI
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ РОМАНА „ОЦЕОЛА“113
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
Майн Рид
Оцеола
ГЛАВА I
СТРАНА НА ЦВЕТЯТА
Linda Florida! Прекрасна страна на цветята!
С тези думи те приветства смелият испански авантюрист, застанал на носа на своя кораб, който пръв съзря твоите брегове.
Бе Връбница — празникът на цветята — и набожният кастилианец видя в тебе подходящ символ на празника. Обладан от благочестиви мисли, той ти даде това достойно име, което наистина заслужаваш.
Оттогава минаха триста години. Три пълни столетия се изтърколиха от часа на твоето кръщение, но ти и днес достойно носиш името си. И днес цветята ти цъфтят с ярки цветове както в часа, когато Леон1 стъпи на твоя бряг — така ярки, както в мига на твоето сътворение.
Лесовете ти са все още девствени и непокътнати; саваните — свежи и зелени; горичките — тези ароматни горички от ананасови и портокалови дървета, от мирта и магнолия — са все така уханни. Все още сияе из твоите равнини небесносинята иксия; все още бляскат в твоите води златистите езерни лилии; над мочурищата се извисяват огромни кипариси, гигантски кедри, каучукови и лаврови дървета; все още по полегатите склонове от сребрист пясък се полюшват дълголистни борове, преплели зеленината си с разперените листа на палмата. Необичайно съчетание на растителността — представителите на Севера и на Юга, на мраза и на топлика събрани тук, в тези области на умерен климат — изправени един до друг и преплели клони!
Linda Florida! Кой може да те съзерцава, без да се вълнува от особени чувства, без да се убеди, че си благословена земя? Когато те гледа, човек престава да се чуди на вярата, на оная безгранична вяра на някогашните авантюристи, че от твоите недра блика изворът на младостта, водите на вечния живот.
Няма нищо чудно в това, че повярваха и подкрепиха тая очарователна мечта; нищо чудно, че една толкова примамлива мисъл намери многобройни последователи. Хиляди се стекоха отдалеч, за да се подмладят в твоите кристални потоци. Хиляди се стремяха към това с много по-голям копнеж, отколкото към белия метал на Мексико и жълтото злато на Перу. Вместо да се подмладят, хиляди остаряха или загинаха, преследвайки измамния си блян. И все пак в това няма нищо чудно!
