Читать «Битката за Ориса» онлайн - страница 5

Споменаването на Ликантия ме подсети за задълженията ми. Станах с пъшкане, съблякох нощницата си и отидох при мивката. Явно някой слугиня се беше промъкнала, докато бях спала, защото до мивката имаше кофа с гореща вода, парфюмирана със свеж аромат.

Извиках през рамо на Корайс:

— Какви са новините?

Видях я в огледалото как свива рамене.

— За новини — няма. Само слухове — някои добри, други лоши. Единственото сигурно е, че война ще има.

Преди три седмици властелините на Ликантия бяха хвърлили ръкавицата — бяха изпратили бойна флотилия да прекъсне връзките със съюзниците ни и да тормози търговските ни кораби. Беше се случило в същия ден, когато пътищата ни с Трис така бурно се бяха разделили. И сега, когато разказвам за това пред писаря, разбирам, че не е било съвпадение. В основата на караниците ни винаги е била моята професия, а понеже войната ми е професия, новините от Ликантия бяха паднали като меч помежду ни.

— Войната може и да е сигурна — мрачно казах аз, — но не е толкова сигурно, че премъдрите ни управници ще позволят на Маранонската гвардия да се включи.

Полило се запени:

— Но ние сме най-добрите войници на Ориса! Бас ловя, че всяка от нас може да размаже десетима мъже от коя да е казарма в града. Защо, в името на Маранония, да не ни включат в битките?

Е, Полило може и да преувеличаваше малко способностите ни, но колкото до отговора на въпроса й, него го виждах в огледалото. Отвътре бях войник. Но в един управляван от мъже свят външността ми казваше друго. Гледах извивките на дългата си шия и знаех, че изглеждат изящни — нищо, че жилите изпъкваха като въжета, когато размахвах меча. С кожата си винаги се бях гордяла — приятна е на гледане и на пипане, в същото време е издръжлива на горещина, студ и физическо натоварване. А макар да съм минала трийсетте, гърдите ми са стегнати и високи, с нежнорозови зърна; талията ми е тънка; ханшът ми, макар и тесен, е приятно заоблен като камбанка. И там някъде — златният триъгълник между бедрата, обозначаващ пола ми.

Така че магистратите едва ли щяха да ни включат в битките — по три много основателни според тях причини. Първо, защото сме жени; второ — понеже сме жени; и трето — поради това, че сме жени.

Всички в Ориса знаят за Маранонската гвардия, ала малцина знаят за нея друго, освен очевидния факт, че е съставена изцяло и само от жени. Ние сме елитна част, основана толкова отдавна, че вече никой не помни кога и защо. Обикновено наброяваме петстотин, но по време на война попълненията удвояват тази бройка. Всички ние се заклеваме в служба и славим името на Маранония, богинята на войната. Когато постъпваме в гвардията, се отказваме от мъжете — е, вярно, че за повечето от нас това не е особена жертва. Моят вкус към женска компания и женска любов далеч не е изключение сред редиците ни. Освен това в тази наша така наречена цивилизована епоха Маранонската гвардия е единственото място, където една жена може да избяга, ако не иска да бъде съпруга, майка или курва. За онези, които все още копнеят за мъжко легло, размяната определено не си струва цената на едно обяздване.