Читать «Български народни приказки (Том 1)» онлайн
Ангел Каралийчев
Ангел Каралийчев
Приказка за бъчвата
Който не работи, не трябва да яде
Чорбаджията и жътварят
Дъщерята на говедаря
Мързеливият
Двама братя юнаци
Кой каквото прави — на себе си го прави
Двамата съседи и сиромашията
Камъкът и коларите
Какви хора има по света
Галената дъщеря
Еднооката
Старите хора
Къщовник
Слепият и куцият
Иванка и Марийка
Сметка
Торба с жълтици
Орачът и гъските
Старият елен и малкото еленче
Хитрият кръчмар
От небето падат камъчета
Дарените години
Магарешки съвет
Страшни зверове
Вълкът си е вълк
Неблагодарната мечка
Мечката и дърварят
Гората и секирите
Кума Лиса и кучето
Юначното петле
Сърната и лозата
Вълкът и неговите жертви
Орачът и мечката
Бабата и мечката
Човекът и лъвът
Магаре и кон
Лозарят и косето
Лъвът и лисицата
Сънят на врабчето
Врабчето си иска зърното
Врабчето и лисицата
Хитрият петел
Справедлива подялба
Хитрата лисица
Ракът и неговите синове
Патила
Гладният вълк
Котаран
Клан, клан, недоклан
Дядо и внуче
Яребицата и ленивият
Верен страж
Опитомените вълци
Умният козел
Вълкът и кучето
Човекът, змията и лисицата
Овчарят и неговата жена
Лисицата и воденичарят
Трима ловци — три умни глави
Царят с магарешките уши
Патаран и Цървулан
Дядо Петко и баба Пена
Мъдри думи
Двама братя юнаци
Торбата с лъжите
Хитър-Петровата отплата
Дядо Петко и баба Пена
Хитър Петър кмет
Хитър Петър и гостилничарят
Свършекът на света
Назаем брашно тъпкано се връща
Колко са магаретата
Яйцата на владиката
info
Ангел Каралийчев
Български народни приказки
Том 1
Приказка за бъчвата
Българска народна приказка
Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:
— Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.
Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:
— Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Желъди като дъжд падаха от яките му клони. Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори. Веднъж в гората пристигна дърварят. Той измери с очи дъба, запретна ръкавите си, замахна със секирата си и започна да сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънера откара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигна един бъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят издяла от дъските бъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливаше младо кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени. Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но, не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се отдалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпаднаха. Децата грабнаха обръчите и почнаха да ги търкалят по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва.
Изтълкувайте ми сега тази приказка!
Замислиха се петимата братя, но никой не можа да отгатне бащината си приказка. Тогава старият баща поклати глава и рече:
