Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 19

След като се нахрани, Кевин свали влажната от пот риза и я замени с чиста, безупречно огладена. Изгаряше от нетърпение да се върне на работното си място. Въпросът на Есмералда относно часът на вечерята го застигна на стълбите. Отвърна „в седем“ и побърза да се измъкне навън.

По време на обяда небето се беше скрило зад плътното було на оранжево сиви буреносни облаци, тласкани от океанския бриз. Дъждът рукна в момента, в който Кевин се изправи на прага. Уличката бързо се превърна в пълноводна река. Погледна на юг. Над Естуарио дел Муни грееше ярко слънце, а водите на залива се пресичаха от ярка, безупречно оформена дъга. Времето в Габон все още беше ясно. Кевин не се учуди. Вече беше имал случаи, при които едната страна на улицата е обляна от слънце, а над другата се сипе пороен дъжд. Преценил, че дъждът ще се лее поне един час, той мина под арката на приземния етаж и скочи в черния джип „Тойота“, паркиран встрани от къщата. От болницата го деляха едва няколкостотин метра, но той предпочете да ги измине с кола, вместо да се измокри до кости…

Трета глава

Ню Йорк, 4 март 1997 г. 8.45 часа

— Казвай какво да правя, шефе — рече Франко Понти и хвърли поглед в огледалцето за обратно виждане.

Вини Доминик се беше настанил удобно на задната седалка на огромния линкълн „таункар“ и гледаше през прозорчето. Намираха се пред номер 126 на 64-та улица-Изток — солидна сграда от дялан камък в стил френско рококо, партерните прозорци на която бяха скрити зад дебели метални решетки.

— Изглежда яка работа — промърмори Вини. — Докторът добре се грижи за себе си…

— Да паркирам ли? — попита Франко. Колата беше спряла в средата на улицата и едно такси зад нея упорито свиреше с клаксона си.

— Паркирай — рече Вини.

Франко бавно подкара и спря пред пожарния кран няколко метра по-нататък. Таксито профуча покрай тях, шофьорът гневно им показа среден пръст. Анджело Фачоло поклати глава и подхвърли няколко обидни думи по отношение на руснаците-емигранти, които напоследък завземаха все по-голяма част от бизнеса на нюйоркските таксита. Той се беше настанил на предната седалка, вдясно от Франко.

Вини слезе от колата, двамата му спътници бързо сториха същото. И тримата бяха облечени в безупречно скроени дълги лодени от модна къща „Салваторе Ферагамо“, в различни нюанси на сивото.

— Мислиш ли, че колата е добре тук? — попита Франко.

— Очаквам срещата да бъде кратка — отвърна Вини. — Но за всеки случай сложи на стъклото онази картичка на „Асоциацията за доброволно сътрудничество с полицията.“ Може и да ни спести петдесетачката…

Вини се обърна и тръгна към номер 126. Франко и Анджело го последваха, опипвайки с очи редките минувачи.

— Дуплекс — промърмори Вини, хвърлил кратък поглед към звънците на домофона. — Докторчето май не е толкова добре, колкото ми се стори в началото… — Натисна бутона с надпис „Д-р Реймънд Лайънс“ и зачака.

— Ало? — обади се женски глас.

— Идвам на преглед при доктора — рече Вини. — Името ми е Вини Доминик…

Настъпи кратка пауза. Вини подритваше с крак панделките на меките си мокасини „Гучи“, оформени като тапи от вино, а Франко и Анджело продължаваха да оглеждат улицата в двете посоки. Домофонът пропука.