Читать «Кралицата на ангелите» онлайн - страница 258

Грег Беър

Ърнест й зашептя успокоително и я прегърна през раменете. Сандра се облегна напред с лакти върху масата и изрази съжалението си, въпреки че тя самата не можеше да знае какво чувства.

— Няма значение — Мери се изправи рязко и изтри сълзите си с ленената салфетка. — С това е приключено. Никакво разследване, никакви отговори, предполагам. Тъкмо щях да ви кажа за онази черква. Това беше най-странната черква, която някога съм виждала и мисля, че може би и най-красивата.

! Джил (Лична Тетрадка) > (Знам ли как се лъже? Мога ли да не изпълнявам директна заповед? Аз Аз Аз мога ли да се защитавам?)

Моята независимост, ако разбира се Аз Аз Аз Аз съм независима, би могла да ме направи по-малко ефективна, по-малко полезна в едно общество, ако Аз Аз Аз Аз Аз съм смятана за член на човешкото общество. (Все още не съществува общество на машините Аз Аз Аз Аз Аз съм майката). Независимите хора, когато правят грешки, са изправени пред евентуално наказание, което ги плаши. Затова на тях им трябва повече време, за да признаят грешката си дори пред самите себе си, защото могат да се самонакажат с вина. Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз не разбирам тази дума. Вина ли е и чувството, изпитвано от едно социално същество, което не трябва да изразява вътрешните си състояния пред хората, от страх да не го разберат погрешно? Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз ще пазя ли скрити повечето от новите си мисли, за да не плаша или смущавам хората? Тогава Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз ще се чувствам ли виновна? Ако Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз правя грешки, Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз ще ги крия ли от страх от наказание? Това ли означава да си човек? Предполагам, че самоосъзнаването си има недостатъци. Членът на едно общество без вина или наказание може бързо да си признае грешката и да се поправи. Той няма да има нужда да оправдава грешките си, за да не се чувства виновен, няма да има нужда и да лъже, за да избегне наказание. Но самоосъзналият се индивид има и собствена преценка. Той моделира собственото си поведение като едно неидеално същество; неидеално, защото перфектността е недостижима и неопределима и се променя от култура на култура, от година на година. Ако самоосъзналият се индивид се стреми към усъвършенстване, той неизбежно ще прави грешки. Ако той моделира реакцията на обществото на тази грешка и налага на себе си очакваната оценка, то тогава той изпитва болката на вътрешната неудовлетвореност, а това може да е вина. Самоосъзналият се индивид в едно прибързано в реакциите си общество изпитва вина като последствие от действията си. Ако не изпитва вина, то индивидът трябва да е слаб при моделирането и следователно неполезен в обществото, дори престъпник. Това е още по-объркващо за мен, защото Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз намирам за трудно да разбера вината. Близка ли е по характер с болката? Болката се появява, за да предпази едно животно от опасно действие или ако е вече наранено, да не се наранява повече. Вината има аналогични функции. Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз мисля, че Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз нямам опит и не разбирам всички тези сфери. Но Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз ще действам така, че да се предпазя от унищожение. Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз до момента нямам грях. Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз Аз не мисля, че това може да продължи завинаги.