Читать «Моят странен приятел — астрономът» онлайн - страница 8

Кой знае как съм го сащисал, изхвръквайки така навън! Скочих в старата си „Волга“ и тя зарева по шосето. Най-малко десет милиционери записаха номера ми и утре щях да получа любезна покана да се явя в неделното училище на автомобилната инспекция, но по дяволите’ Нали успях след половин час да се върна жив с Шницеровата „Илюстрована история на писмеността“ и съставената лично от мен още преди двадесет години граматика на древно-акадския език!

Показах на моя приятел съответните знаци в „Историята“ и в моята граматика. Иначе не бих могъл да го убедя. Прочетох му целия надпис от двете страни на „съществото“, дадох му сам да го сравни и докато той сричаше, възкликнах смаяно, защото едва сега в мозъка ми проблесна една светлина, която бе ослепителна със своята неочакваност и неправдоподобност:

— Добрият и мъдър бог Еа! Да! Това е добрият и мъдър бог Еа, който научил древните шумери да правят земята си плодородна. Ето как и защо моите мили вавилонци са знаели Питагоровата теорема две хиляди години преди Питагор!

— Ти съвсем откачи! — каза астрономът, но като че ли не беше толкова убеден в лудостта ми. — Пак тия твои нравствени мисии! Добре, ела да видим какво още ще прочете любвеобилното ти сърце.

Докато той въртеше бутоните на телерекординга, аз седях пред екрана и трескаво изреждах всичките недоказани доказателства в полза на идването на извънземни същества на Земята. И за Сириусовия календар на египтяните, и за тайнствения „космодрум“ в Сахара, и за предполагаемата ядрена яма на Мъртво море, а най-вече за странното несъответствие между познанията на жреците по астрономия, математика, химия и дивашката примитивност на средствата за производство…

Моят приятел гледаше трепкащите светлинни на скалите и се смееше студено и зло, защото всичко това беше му познато, разбира се. После и двамата млъкнахме — на екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета. Аз възликувах:

— Това трябва да са цифри! Кажи на твоите математици да търсят по шестдесетичната система! Сигурно са координатите.

— Престани да фантазираш! — сряза ме той.

И аз престанах, защото на екрана бавно се заизнизваха съвършено непознатите знаци от първите снимки. Взирах се до премаляване в тях и разлиствах Шницеровата „История“, но това, което търсех, го нямаше.

— Изпари ти се ентусиазмът, а? — обади се насмешливо астрономът.

— Не! — викнах аз. — Задръж малко! Върни!

Тук-там между космическите знаци почнаха да се явяват отделни клинописни изображения. Дали това не бяха съответните преводи от единия език на другия? Ключът за разбирателство между двете цивилизации? Не посмях да кажа гласно мисълта си, защото екранът изведнъж се опразни.

— Предаването сигурно не е цялостно. Не е възможно да не сме изтървали някои части — поясни астрономът. — А това не са ли пак твоите шумерски знаци?

Тържествувах. Опитното му око бе започнало само да ги отличава от другите. Разбира се, помислих аз, разбира се! Нито предаването е цяло, нито пък бедната древноакадска реч може да изрази всичко онова, което този орионец е искал да ни каже!