Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 9
Джейн Ан Кренц
А той имаше едно ново правило.
— Гуен вижда аурите на хората, нали? — изрече той по телефона. — Мъртъвците нямат аури, така че не разбирам как може да долови нещо на място, където е извършено престъпление.
— Аби твърди, че талантът на Гуен е много по-сложен, отколкото тя признава — обясни Сам. — Не забравяй, че двете се познават от гимназията, откакто са били преместени в училището за проблемни тийнейджъри.
— Преместени ли?
— След като парапсихичните им таланти започнали да се проявяват, и Аби, и Гуен били изпратени насила в „Самърлайт Академи“. Това е едно училище с пансион, специализирано в работа с проблемни тийнейджъри — поясни Сам. — В случая с Аби семейството й решило, че тя има психични проблеми. Гуен се озовала там, след като леля й, която я отгледала, починала. Дълга и много тъжна история. Аби ми е разказвала, че на прозорците имало решетки.
Джъдсън тежко въздъхна.
— Сигурно не им е било леко…
— След като се запознах с Аби и Гуен, осъзнах, че ние с теб и Ема не си даваме сметка какви късметлии сме били да растем с родители, които приемат паранормалните ни способности…
Срещата с Аби беше променила живота на брат му, помисли си Джъдсън. Сам се беше влюбил до уши, след като тя беше опитала да го наеме да разследва един случай, свързан с убийство, отмъщение и една рядка книга с парапсихичен шифър.
Двамата бързо обявиха намерението си да се оженят. Уилоу Копърсмит изпадна в лека паника. Предявявайки претенциите си на майка на младоженеца, тя помоли Сам и Аби да изчакат, за да може да планира по-официална сватба.
Накрая постигнаха компромис. Сватбата беше насрочена за края на август, след по-малко от три седмици. Джъдсън беше сигурен, че отстъпката е била направена от Аби, а не от Сам. Аби страстно беше мечтала да има истинско семейство. Сега, когато й предстоеше да стане част от фамилията Копърсмит, тя искаше да започне новия си живот без конфликти с бъдещата си свекърва.
Празненството щеше да се проведе на семейния остров Легаси Айлънд, в малкото градче Копър Бийч. Обикновено замрялото островно селище в архипелага Сан Хуан сега кипеше от вълнение покрай приготовленията. Уилоу и сватбеният агент, когото наеха, бяха впрегнали забележителния си организационен талант, за да подготвят това мащабно събитие за толкова кратко време.
Джъдсън подозираше, че на света нямаше повече от дузина мъже, които биха се радвали на суматохата, свързана с организирането на голяма сватба. Сам не беше сред тях, но той беше младоженецът, така че трябваше да понесе безкрайната върволица от фотографи, цветари и снабдители.
Джъдсън отчасти го съжаляваше, но знаеше, че брат му ще се справи със ситуацията. Във всеки случай беше наясно, че в сегашното си настроение той самият не е добра компания. Освен това беше най-разумно да избягва Уилоу, докато се чувстваше така. Не можеше да излъже майчината й интуиция. Ако тя научеше за повтарящия се кошмар и безсънните нощи, щеше да се побърка от тревога. А това беше последното, от което Сам и Аби се нуждаеха.
