Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 5

Обикновено правеше всичко възможно, за да избягва подобни разговори, защото й действаха страшно потискащо. В края на краищата не можеше да направи почти нищо за жертвите. Това беше работа на полицията.

Преди години беше осъзнала, че когато виждаше духове в огледала, прозорци, водни и други отразяващи повърхности, това означаваше, че е попаднала в някое от тъмните места на света, пропити с тежката енергия, появила се при настъпването на насилствена смърт. Както гласеше едно старо правило, убиецът неизменно оставяше следи. Тя не беше полицай или обучен следовател. Просто беше парапсихичен съветник, който тълкуваше сънищата на клиентите си. Припечелваше малко допълнителни пари, като пишеше сценарии за една нискобюджетна телевизионна поредица. Нямаше какво да направи, за да помогне на мъртвите справедливостта да възтържествува.

— Когато Уесли Ланкастър научи за смъртта ми, сигурно ще поиска да превърнеш историята в сценарий за сериала му — каза духът в огледалото. — Вече си го представям. Дали тази изследователка на паранормални явления е била убита с паранормални средства? Има ли връзка с мистериозната поредица от смъртни случаи в същото градче преди две години?

— Пречиш ми — ядоса се Гуен. — Опитвам се да се обадя на 911.

— Защо си правиш труда? И двете знаем какво ще се случи. Разследващите ще заключат, че съм умряла от естествена смърт.

— Което е напълно възможно.

— Ала твоята интуиция ти подсказва, че съм била убита, също както останалите.

— Интуицията ми ме е подвеждала и преди.

— Но си мислиш за случилото се преди две години, нали?

— Разбира се. Разсъждавах за това през цялата нощ и докато пътувах насам от Сиатъл.

Гуен обърна гръб на духа в огледалото и се съсредоточи върху отчетливия глас на оператора на 911.

— Какъв е спешният случай? — попита жената.

— Току-що открих мъртва една стара приятелка — съобщи Гуен. — Д-р Евалин Болинджър.

— Болинджър, откачената старица, която живее на Милър Роуд?

— Сигурна съм, че професионализмът ви ще бъде вдъхновение за всички оператори на 911 — вметна саркастично Гуен.

Тя изреди фактите и потвърди адреса.

— Изпращам кола — обеща дежурната. — А вашето име, госпожо?

— Гуендолин Фрейзиър.

— Моля, останете на мястото, госпожо.

— Никъде няма да ходя.

Гуен приключи разговора и се зачуди дали Харолд Оксли, шефът на полицията в Уилби, ще бъде сред първите отзовали се. Вероятно, тъй като градът беше съвсем малък.

Когато отново се обърна към огледалото, духът проговори възмутено:

— Никой, освен теб и убиеца, няма да знае, че съм била умъртвена, камо ли с паранормални средства. Негодникът ще си остане ненаказан, освен ако ти не направиш нещо.

Точно като предния път, помисли си Гуен.

— Нищо не мога да сторя — рече тя. — Не съм ченге, нито частен детектив.

— Но ми го дължиш, не мислиш ли? Когато те пратиха в „Самърлайт Академи“, аз те научих как да владееш таланта си. Аз съм тази, която те уреди да пишеш сценарии за „Срещи с отвъдното“. Бяхме приятелки. А този път е различно, нали? Преди две години не познаваше никакви хора, занимаващи се с паранормални разследвания. Но сега знаеш за една консултантска фирма, специализирана в това…