Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 136

— Определено. Негодникът ни е наблюдавал от първия ред. — Джъдсън отвори рязко вратата и бързо излезе в коридора. Макс скочи от леглото на пода и се втурна след него. — Оставаш сам — нареди му Джъдсън.

Котаракът се беше залепил за нозете му.

Джъдсън отвори вратата към стълбището и се отправи надолу. Макс го следваше по петите.

— На някакво стълбище ли се намираш? — попита Ник. — Звукът стана някак кънтящ.

— Минавам по аварийното стълбище. Това обяснява защо не открих компютъра и мобилния телефон на Евалин в дома на Пул тази сутрин. — Джъдсън стисна парапета и прескочи няколко стъпала наведнъж. Макс скочи след него. — Ще ти се обадя по-късно. Позвъни на 911 в Уилби и накарай дежурният да изпрати някого в старата хижа незабавно. Предупреди, че се готви още едно убийство.

— Какво става?

— Гуен потегли преди няколко минути. Ще попадне на Съндю. И е сама.

42.

Гуен спря на алеята пред старата хижа. Не валеше, но сивото небе ставаше все по-мрачно и зловещо. Колата, наета от Уесли Ланкастър, беше паркирана под навеса на предния вход. Гуен паркира точно зад него.

Необикновено щедрото му предложение да купи хижата, за да я използва за снимачна площадка за новата си поредица, беше доста изненадващо за Гуен. Ала тя колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече харесваше идеята. Значителната сума пари щеше да се отрази чудесно на оскъдните й финанси, докато новата й фирма за разследвания заработеше.

Уесли не я чакаше в колата, както тя си мислеше. Не се виждаше да пристъпва нетърпеливо и пред входа. Хрумна й, че за да уплътни времето, е решил да обиколи хижата, за да огледа по-добре водопада.

Гуен извади листа с кода от чантата си и започна да го набира на панела на алармата. Със закъснение осъзна, че е отключено.

Бутна тежката метална врата.

— Уесли? Как, за бога, си се сдобил с кода?

Не последва отговор от тъмната вътрешност на лабораторията. Гуен влезе в пропития с енергия мрак. Познатото напрежение й пробуди сетивата.

Включи се осветлението на пода и огря нозете й.

Тя остави чантата си на една маса наблизо и се обърна да огледа сенчестата лаборатория. В средата на помещението светеше една секция от подовото осветление, но не се виждаше ничий силует. Гуен пристъпи напред.

— Уесли? Тук ли си?

Тя видя тялото на пода, когато стигна до две пресичащи се пътеки. Дългата руса коса не можеше да се сгреши.

— Уесли…

Втурна се към него, а сетивата й се събудиха напълно. Заля я вълна на облекчение, когато съзря аурата на Уесли.

Той не беше мъртъв, но Гуен виждаше, че не е и в състояние на нормален сън. Беше в безсъзнание.

Тя коленичи до него, търсейки следи от нараняване. Звукът от щракване на резето на входната врата я стресна и изплаши.

Чак тогава осъзна, че лампите в предната част на лабораторията още светеха.

Един познат глас долетя от сенките:

— Знаеш ли — каза Райли Дънкан, — трябва да благодаря на теб и Копърсмит, че измислихте такъв хубав край на играта. Започвах да се отегчавам от чат-стаята. Беше ми прекалено лесно да намирам клиенти на Пул.