Читать «Тревата там е по-зелена» онлайн
Джефри Арчър
Джефри Арчър
Свидетелят
Ендшпил
Писмото
Между капките
Както небето и земята
Сърдечни работи
Прекалено много съвпадения
Любов от пръв поглед
Хитрата сврака — с двата крака
Сузи
От нищо — нещо
С чужда пита
Легналата жена
Тревата там е по-зелена…
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
Джефри Арчър
Тревата там е по-зелена
Преди да разгърнете този сборник с четиринайсет разказа, бих искал, както и друг път, да посоча, че много от тях са по действителни случки. Те са отбелязани със звездичка1.
Докато пътешествах по широкия свят и търсех разкази, които да имат свой живот, се натъкнах на „Смъртта говори“ и бях толкова развълнуван и поразен, че съм го сложил в началото на книгата.
Навремето разказът е преведен от арабски и въпреки опитите да бъде установено кой го е написал, авторът си остава неизвестен. Все пак го откриваме в пиесата „Шепи“ на Съмърсет Моъм, а по-късно — и като предговор към „Среща в Самара“ на Джон О’Хара.
Рядко съм виждал по-добър образец на разказваческото изкуство. Дарба, която наистина е лишена от всякакви предразсъдъци и се дава без оглед на потекло, възпитание и образование. За да разберете какво имам предвид, е достатъчно да си спомните колко различен е пътят на Джоузеф Конрад и Уолтър Скот, на Джон Вюкан и О. Хенри, на Х. Х. Мънроу и Ханс Кристиан Андерсен.
В този — четвърти поред, сборник разкази съм се опитал да дам два съвсем кратки образеца на жанра: „Писмото“ и „Любов от пръв поглед“.
Но като начало — „Смъртта говори“:
Имаше в Багдад един търговец, който прати слугата си на пазара да купи храна, но след малко слугата се върна, пребледнял и разтреперан, и рече: „Господарю, така и така, докато бях на пазара, в навалицата ме бутна една жена, обърнах се и що да видя: Смъртта. Погледна ме и ми се закани. Знаеш ли какво, я ми дай коня си — да се махна от града и да избегна съдбата си. Ще взема да ида в Самара, там Смъртта няма да ме намери.“
Търговецът му даде коня си, слугата го яхна, пришпори го и препусна с все сила.
Сетне търговецът дойде на пазара, съгледа ме сред множеството, приближи се и рече: „Защо, вика, си се заканила на моя слуга, когато тая заран си го видяла?“ Не съм му се заканвала — отвърнах аз, — просто трепнах от изненада. Бях смаяна, че го виждам в Багдад, понеже довечера имам с него среща в Самара.
Свидетелят
— Невероятен замах! — възкликна Тоби и загледа как топката на противника му пори въздуха. — Запрати я най-малко на двеста и трийсет-двеста и петдесет метра — добави той и засенчил с длан очите си, продължи да наблюдава топката, заподскачала насред игрището.
— Благодаря! — отвърна Хари.
— Какво си закусвал днес? — попита Тоби, когато гонката най-сетне спря.
— Скандал с жена ми — каза веднага Хари. — Тръшна се, моля ти се, да съм идел сутринта на пазар с нея.
— Ще се изкуша и аз да мина под венчило, стига от това играта ми да се подобри — подметна Тоби и удари топката. — Дявол да го вземе! — изруга: топката тупна на някакви си стотина метра, в неравната част на игрището.
Играта му не се подобри и след деветия удар и когато малко преди пладне тръгнаха към клуба, той предупреди своя противник:
