Читать «Север против Юг» онлайн

Жул Верн

Жул Верн

ПЪРВА ЧАСТ

I. НА БОРДА НА ПАРАХОДА „ШЕНЪН“

II. КЕМДЛИС БЕЙ

III. ДОКЪДЕ БЕ СТИГНАЛА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА

IV. СЕМЕЙСТВО БЪРБАНК

V. ЧЕРНИЯТ ЗАЛИВ

VI. ДЖЕКСЪНВИЛ

VII. ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!

VIII. ПОСЛЕДНАТА РОБИНЯ

IX. ОЧАКВАНЕ

X. ДЕНЯТ 2 МАРТ

XI. ВЕЧЕРТА НА 2 МАРТ

XII. СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ДНИ

XIII. В ТЕЧЕНИЕ НА НЯКОЛКО ЧАСА

XIV. ПО СЕНТ ДЖОНС

XV. ПРИСЪДА

ВТОРА ЧАСТ

I. СЛЕД ОТВЛИЧАНЕТО

II. НЕОБИКНОВЕНА ОПЕРАЦИЯ

III. В НАВЕЧЕРИЕТО

IV. СЕВЕРОИЗТОЧЕН ВЯТЪР

V. ЗАВЗЕМАНЕТО

VI. СЕНТ ОГЪСТИН

VII. ПОСЛЕДНИ ДУМИ И ПОСЛЕДНО ИЗДИХАНИЕ

VIII. ОТ КЕМДЛИС БЕЙ ДО ЕЗЕРОТО ВАШИНГТОН

IX. ГОЛЯМАТА КИПАРИСОВА ГОРА

X. СРЕЩА

XI. ЕВЪРГЛЕЙДС

XII. КАКВО ЧУ ЗЕРМА

XIII. Двойствен живот

XIV. ЗЕРМА ДЕЙСТВУВА

XV. ДВАМАТА БРАТЯ

XVI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗА ЖУЛ ВЕРН И НЕГОВИТЕ ГЕРОИ

info

Жул Верн

Север против Юг

ПЪРВА ЧАСТ

I. НА БОРДА НА ПАРАХОДА „ШЕНЪН“

Флорида, присъединена към великата американска федерация през 1819 бе въздигната в положението на щат няколко години по-късно. Чрез това присъединяване територията на републиката се увеличи с шейсет и седем хиляди квадратни мили. Но флоридската звезда блести само като светило от втора величина на небосвода от тридесет и седем звезди, които обсипват знамето на Съединените американски щати.

Тази Флорида е просто тясна и ниска ивица земя. Малката й ширина не позволява на реките, които я напояват — с изключение на Сент Джонс. — да придобият що-годе някакво значение. Поради слабо нагънатия релеф им липсва нужният наклон, за да станат бързи На повърхността й няма никакви планини. Само няколко вериги от ония „bluffs“, тоест хълмове, срещани толкова често в централната и северната част на Щатите. Колкото до формата й, тя може да се сравни с опашка на бобър, потопена в океана, между Атлантика на изток и Мексиканския залив на запад.

Следователно Флорида няма друга съседка освен Джорджия, с която граничи на север. Тази граница минава по провлака. свързваш полуострова с континента.

Изобщо Флорида представлява нещо като отделна, дори самобитна страна със своите жители — полуиспанци, полуамериканци — и със своите индианцисеминоли, твърде различни от сродниците си в Далечния запад. Докато по южното крайбрежие тя е безплодно-песъчлива. обградена почти изцяло от дюни, образували се от постепенните наноси на Атлантическия океан, в северните равнини почвата й е баснословно плодородна. Така нейното име се оправдава напълно1. Растителността там е пищна, могъща, изключително разнообразна. Това се дължи несъмнено

——

’Ф.юри.кГ па испански чначи „цъфтяща“. Б. пр.

на обстоятелството, че тая част от територията й се напоява от Сент Джонс. Тази река се разпростира там нашироко, от юг на север, на дължина двеста и петдесет мили, от които сто и седем, чак до езерото Джордж, са удобни за корабоплаване. Дължината й, каквато липсва на напречните реки, се обяснява с нейната посока. Многобройни притоци я уголемяват, вливайки се в нея в дъно го на множеството заливчета по двата й бряга. Така че Сент Джонс е главната водна артерия на страната. Тя я оживотворява с водите си — тази кръв, която блика в жилите на земята.

На 7 февруари 1862 г. по течението на Сент Джонс се спускаше параходът „Шенън“. В четири часа вечерта той трябваше да се отбие в паланката Пиколата, след като обслужеше по-горните спирки по реката и различните фортове в околиите Сент Джонс и Пътнам. Няколко мили по-нататък щеше да навлезе в околията Дювал, която се простира до околията Насо и е отделена от нея чрез реката, чието име носи.