Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 17

— Нима? — предизвика го тя насмешливо. — Нали няма да кажеш „Нали ти казах“?

— Не, няма. Знам вече как да те спечеля — добави той с весела нотка. — А сега ще те отведа вкъщи, ще те целуна за лека нощ на прага и се надявам да кажеш „да“, когато те поканя да излезем утре.

— Къде искаш да ме заведеш?

— На разходка из Розовите градини.

— Звучи прекрасно! Ще ми е много приятно да отида там.

Искаше да се види с Тор Латимър отново. Розовите градини на Портланд бяха гордостта на града и въпреки, че ги бе посещавала няколко пъти, разходката с Тор, щеше да бъде някак по-особена. Тя се облегна назад в кожената седалка на БМВ-то, като съзерцаваше нощната тъма и мъжа до себе си. И двата обекта бяха вълнуващи, съдържаха елемент на неизвестност. Аби изпита желание да разгадае тайните им. — Наистина ли ще ме целунеш пред вратата за лека нощ?

— Да, освен ако не ме поканиш вътре. Още ли се страхуваш?

— Не — отвърна тя. Наистина беше така. — Тази вечер изобщо не се тревожа за нищо.

— Добре. Когато снощи те гледах как нервно чупиш нарцис след нарцис, питах се дали нещо не те притеснява.

Само рекламната брошура, появила се неочаквано с пощата, отговори тя наум. Рационалното обяснение бе, че е станало случайно. Просто е попаднала в рекламния списък на курорта.

— В този миг светът ми изглежда идеален…

— Но рядко остава такъв за дълго.

— Ти си ужасен!

Той намери място за паркиране пред дома й, изключи мотора и се обърна към нея в навяващата интимност тъмнина.

— Говоря сериозно, Аби.

— Ти винаги си сериозен.

— Светът само ни се струва идеален — продължи дрезгаво той.

— Ще ми изнесеш лекция как трябва да се живее ли? Докато не ни е застигнало някое голямо нещастие? — подигра му се тя. — Да не би това да е прелюдия към прелъстяването ми със старата песен да изживеем момента и удоволствията, докато можем?

— Не, само казвам, че ако нещо не е наред, когато се събудиш сутринта, можеш да ми се обадиш.

Развълнувана от загрижеността му, Аби докосна лицето му.

— Много мило от твоя страна, Тор.

Той хвана пръстите й и ги стисна със сила, надхвърляща нежността.

— Казах ти и преди да не очакваш единствено любезно отношение от мен. Държа на едно условие…

— Обикновено в най-примамливите сделки е заложена някаква уловка.

— Радвам се, че мислиш наистина като бизнес дама, щом го разбираш.

— За какво намекваш, Тор? Че трябва да спя с теб, за да продължа да се радвам на компанията ти?

— Аби, аз държа да съм единственият мъж за теб. Ако има някой друг, моля те отпрати го…

Аби се отскубна, отвори вратата на колата и скочи.

— Ти наистина знаеш как да съсипеш една хубава вечер!

Той се озова до нея, преди да е успяла да намери ключа си и Аби разбра, че няма да се отърве, преди да я е изпратил до вратата на апартамента й. Изкачиха се с асансьора в мълчание.

— Аби…

— Слушай, Тор — процеди тя, — от доста време се оправям сама в този живот, бил той идеален или не. Нямам нужда някой да се грижи за мен, нито да ме защитава. Искам да си наясно — никога не бих позволила на който и да било, да придобие изключителни права над мен! Не се е родил мъжът, способен да заслужи доверието ми! Всички мъже са себични до крайност, готови да направят живота на една жена непоносим.