Читать «Избрани творби в осем тома (Том 6)» онлайн - страница 7
Виктор Юго
та тъй да им спестят безумната тъга.
МАРИОН (
А Бовилен?
САВЕРНИ
И той!
МАРИОН
Серест?
САВЕРНИ
Не се опази —
обича ви до смърт…
МАРИОН
А Поне?
САВЕРНИ
О, той ви мрази!
МАРИОН
Той само влюбен е… А онзи беден мой
стар прокурор?
Льолу!
САВЕРНИ
Все е загледан той
в портрета ви, мадам, и стихове нарежда.
МАРИОН
От две години в мен е влюбен без надежда.
САВЕРНИ
Би ви подпалил той от обич… И все пак
защо се скрихте тук?
МАРИОН (
Маркизе, няма как!
Красиви грехове накараха да страда
сърцето ми… и аз, макар и твърде млада,
почувствах съкрушен моминския си мир!
Бих се укрила аз, бих влязла в манастир
и там да ме спаси сам Бог от греховете.
САВЕРНИ
Май някаква любов под тази пепел свети!
МАРИОН
И вие мислите…
САВЕРНИ
То ясно си личи
по галещия плам на вашите очи.
Любов в провинция! Марион, това ме смая!
Такъв красив роман — с по-смешен край не зная!
МАРИОН
Е, нищо де!
САВЕРНИ
Марион!
МАРИОН
Но колко е часът?
РОЗА (
Почти среднощ!
МАРИОН (
Среднощ?
САВЕРНИ
Хитруша! Този път
разбрах: вървете си!
МАРИОН
Аз тук съм непозната.
Не срещам никого — обикнах самотата…
А пък и късно е… Опасна през нощта
е тази улица — с крадци е пълна тя.
САВЕРНИ
И да ме оберат!
МАРИОН
О, тя е и по-опасна!
САВЕРНИ
Ще ме убият ли?
МАРИОН
Но…
САВЕРНИ
Вие сте прекрасна!
Аз тръгвам… Все пак кой през всички тия дни
е милият овчар и как ви заплени?
МАРИОН
Кой? Никой!
САВЕРНИ
Ще мълча за тази тайна в двора!
За луди смятат ни немалко знатни хора,
затуй, че сплетничим, клюкарстваме, шумим
и бъбрим ей така, а всъщност си мълчим.
Мълчите?
Сядам…
МАРИОН
Ох, обичам… разберете,
че го очаквам тук…
САВЕРНИ
Добре! Така кажете!
Най-сетне! И къде го чакате, мадам?
МАРИОН
Тук!
САВЕРНИ
А кога?
МАРИОН
Сега!
Той може би е там…
Не.
Радва ли ви туй?
САВЕРНИ
Не!
МАРИОН
Тръгвайте, за бога!
САВЕРНИ
Кажете кой е той, и не бъдете строга —
заради него днес ме пъдят, за мой срам!
МАРИОН
Наричат го Дидие — и повече не знам!
