Читать «Оригинален фантастичен модел» онлайн - страница 2

Първото, което впечатлява, е острата социална и политическа злободневност на неговата сюжетна находка, придаваща на романа му и характера на политически памфлет. А такава бляскава находка е рядкост за фантастиката, която в наши дни вече с видима умора превърта едни и същи теми и сюжети. Би могло да му се завиди още и за техническата, антропологическа и политическа култура, които, втъкани в едно добро въображение, са родили това богато на мисъл произведение.

Светът е изправен пред сериозна енергийна криза… Още помним края на седемдесетте години, когато тя ни подействува като шок. Тогава рязко се усили извечната битка за петрола, а безкрайните машинации на западните страни в арабския свят и до днес подклаждат огъня в тези райони, разделят и противопоставят арабските държави, за да могат — по класическия принцип на колониализма — да ги владеят, а с тях и богатите им петролни находища. Но ето че на американската военщина, зинала да погълне света, е хрумнало нещо ново. То би могло да се нарече и „гениално“, ако не е така чудовищно. Открит е хронотронът — машина, способна да отнесе назад във времето хора и машини. С нея те възнамеряват да построят петролопроводи, с които да отнемат петрола от Либия, Алжир и Арабския полуостров, пет милиона години преди да се е появил изобщо първият човек. Да нанесат, както се изразява адмиралът, ръководещ операцията, една козметична поправка в лицето на сътворението. Защото, пак според неговата логика, не било справедливо арабите да имат петрол, а американците да нямат. И този изумителен цинизъм не ни звучи пресилено, защото не само от романа на Йешке ни е познато лицето на днешния тотален империализъм.

Арабите, надушили тази операция, която трябвало да осигури на западния свят спокойно и красиво бъдеще, имат достатъчно пари, за да се снабдят също с хронотрони и да пратят войски за охрана на своя петрол още в бездните на предисторията. И така една съвременна война, един днешен Виетнам, биват пренесени пет милиона години назад.

Йешке не е постигнал случайно тази бляскава метафора. Ако се съди по безжалостния реализъм, с който обрисува хората и методите на американските военни среди и НАСА, очевидно той се е стремял да ни даде детайлна картина на империализма, засилил се да завладее не само днешния свят, но и миналото на планетата, да превърне романа си в политически памфлет срещу съвременния капитализъм.

Безжалостна е и иронията му срещу духовния империализъм на религията, когато ни среща с архангелите на Ватикана, пристигнали също в предисторията на човечеството, за да проправят пътя на бога с… лазерни оръдия.

Интересни и разнообразни са образите на героите му, които — било по принуда, било от наивен патриотизъм или от лекомислена жажда за приключения — тръгват да осъществяват налудничавите замисли на адмиралите и генералите. Измамен от своите командири — хронотронът действува еднопосочно и не може да ги върне обратно, — този малък отряд от храбри мъже не може да не загуби битката, както обикновено се случва в историята, когато се воюва за исторически несправедливо дело. Но спечелва прозрение, спечелва истини и волята да опита едно ново Сътворение. И тук Йешке по свой начин възкресява легендата за Атлантида — като мечта и рожба на една човешка трагедия.