Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 31

И двамата мъже вдигнаха погледи. Израженията на лицата им бяха доказателство за уменията на Марта. Дори и в най-смелите си сънища Алън не си беше представял Никол толкова красива. Той я гледаше така, като че ли я виждаше за първи път. „Тя е истинска красавица“ — помисли си той. Погледът му обхода блестящите тъмни къдри, преди да се спусне към високото чело и изненадващо черни вежди, засенчени от гъсти ресници. Марта бе сложила дискретен грим върху това възхитително лице и Алън аплодира сръчността й, но в блясъка на топазените очи нямаше нищо изкуствено. Никол затанцува из стаята, после извика:

— Вижте ме! Не съм ли огромна! Мислите ли, че съм хубава? — Сведе поглед и попита закачливо: — Кажи ми, Алън, хубава ли съм като жените при мадам Мария, които вие със Сейбър посещавате?

Тъй като публичният дом на мадам Мария беше добре известен в Ню Орлианс, Алън гледаше навсякъде, но не и в ядосаните очи на Марта. Той с неудобство прочисти гърлото си и я сгълча.

— Ник, ти не трябва да бъдеш сравнявана с тях и освен това младите дами не говорят подобни неща.

— Но аз не съм млада дама и не познавам други жени — призна тя и дяволито добави, — освен Марта.

Алън се разкъсваше между желанието да се разсмее и да й издърпа ушите. Като реши, че забавлението е най-правилният изход той каза:

— Е, да се надяваме, че ще можем да направим нещо за това, че не си млада дама!

Алън видя бунтовническия израз на лицето на Никол, затова вдигна ръка и изкомандва.

— Изслушай ме, Ник!

— Защо не ме оставиш на мира? И така ми е добре, пък и не ти е работа какво правя аз — отговори му тя с много неподходящо за млада дама изсумтяване.

Без да обръща внимание на ядните й думи, Алън се настани срещу нея, взе едната й ръка и заговори:

— Изслушай ме! Това, което ти предлагам няма да ти навреди. Дори си мисля, че ще ти помогне. Рано или късно трябва да се научиш да бъдеш момиче и дама, също така. Ние с Марта имаме намерение да ти помогнем да си спомниш как се прави това. Ако някога пак заемеш мястото си в обществото, не можеш да го направиш като се обличаш в мъжки дрехи и псуваш като моряк. Помисли върху това.

Никол стисна устни и издърпа ръката си от неговата. Искаше й се да избяга от стаята и да съдере роклята. Истината в думите му беше очевидна. Никол не се беше замисляла за евентуалното си завръщане в наследствените си имения. Това беше нещо, което щеше да се случи в далечното бъдеще. Просто очакваше деня, в който щеше да се върне, да изгони семейство Маркъм и да заживее щастливо. Тя размисли и каза: