Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 190

Напълно вбесена Никол хвърли на Кристофър един поглед, в който се четеше и отчаяние, и предизвикателство.

— Още по-добре! — В сподавения й глас звучаха войнствени нотки. — Ще благодаря на бога в деня, когато корабът ти отплува!

Със странен блясък в очите той се втренчи за миг в пламналото й от гняв лице. Сякаш се опитваше да запечата образа й в паметта си. После устните му се извиха в присмехулна усмивка и хладно изрече:

— Е, това е онази Ник, която помня. А ето и още нещо, с което пък ти да ме запомниш!

Той я привлече рязко в обятията си и властно целуна полуотворените й устни. Езикът му страстно нахлу в устата й, а ръцете му я приковаха в пламенна прегръдка. Неговите устни изгаряха нейните, повеляваха, търсеха отговор на този преднамерено хладнокръвен изблик. Никол отчаяно се бореше с коварната отмала, с избухналото неудържимо желание, което се разливаше по цялото й тяло. Тя беше пленница на устните му, те я изпълваха с копнеж, заставяха я да се предаде.

Несъзнателно притисна тялото си по-плътно към неговото. „Дявол да го вземе! — мислеше гневно тя. — Проклет да е, че ме кара така да го желая!“

Кристофър също се бореше със самия себе си. Вцепенен от едва удържимо желание, той неистово жадуваше Никол — само още веднъж. Само още веднъж да потъне в тази плът, да я почувства как потръпва под него, да усети вкуса на копринената кожа под устните си, да вдиша мириса на този толкова специфичен парфюм. О, Господи, толкова жени има, защо точно тази? Не беше ли вече разбрал, че една Ашфорд е прелестна вещица с омайна сила, че е едно същество, изтъкано от сласт и лъжи, от страст и предателство? Обзет от желание да разкъса тънката копринена мрежа, която го обвиваше, Кристофър отдели устни от Никол и рязко я отблъсна. Дишаше тежко. Погледът му все още беше замъглен от желание, но когато проговори, гласът му беше равен и спокоен:

— Мисля, че и двамата ще имаме спомени един от друг, Ник — независимо от това дали го искаме или не!

Той се завъртя на пети и тръгна, но после, сякаш нещо си спомни, спря и я изгледа през рамо:

— Все още не съм решил окончателно кога да замина и не съм казвал нищо на дядо си. Бих бил благодарен, ако не споменаваш на никого за това, докато аз самият не им кажа.

Изплашена от собствените си чувства, Никол нямаше сили да го погледне отново. Тя кимна безмълвно, като се насили да спре глупавите сълзи, които напираха в очите й.

Кристофър не можа да се сдържи и я погледна за последен път. Той се втренчи в нея, сякаш искаше да я погълне, да попие безупречните черти, буйните, искрящи къдри, раздалечените, изумрудени очи, волевите, страстни устни и това високо, стройно тяло, което така добре му подхождаше. Отправи се към вратата и излезе от стаята.

Никол се отпусна бавно на дивана, а звукът от затръшването на вратата кънтеше още в ушите й. Той си замина, мислеше мрачно тя. Има още няколко дни. Няколко дни, през които трябва да се държа, сякаш нищо не се е случило, да се усмихвам, да не показвам, че душата ми се разкъсва. Ще го направя! Мога да го направя. И някой ден ще го забравя. Да, ще го забравя! Трябва да сторя това.