Читать «Окото на голема» онлайн
Джонатан Страуд
Annotation
Бартимеус е изправен пред непосилната задача да неутрализира голем — гигантски човек от оживяла глина, който се прикрива в мрака и носи смърт на всички същества само с едно докосване. И докато Съпротивата се опитва да срази магьосниците и да върне властта в ръцете на обикновените хора, неговият господар Джон Мандрейк трябва да разплете сложна конспирация, надхвърляща пределите на Британската империя и достигаща до обвитата в мистерия Прага. Изключително приключение… на всичките седем нива.
Джонатан Страуд
Пролог
Част първа
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Част втора
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
Част трета
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Част четвърта
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
Джонатан Страуд
Окото на голема
Г-н Рупърт Девъро —
Г-н Карл Мортенсен —
Г-ца Джесика Уитуел —
Г-н Хенри Дювал —
Г-н Мармадюк Фрай —
Г-ца Хелън Малбинди —
Г-н Джулиъс Талоу —
Г-н Джон Мандрейк —
Г-н Джордж Фукс —
Г-ца Джейн Фарар —
Г-н Шолто Пин —
Г-н Куентин Мейкпийс —
Кити Джоунс
Якоб Хирнек
Г-н Т. Е. Пенифедър
Ан Стивънс
Фред Уийвър
Стенли Хейк
Никълъс Дрю
Клем Хопкинс
Бартимеус —
Куизъл —
Шубит —
Немеид —
Симпкин —
Пролог
На здрачаване врагът запали лагерните си огньове, един по един, много повече, отколкото през която и да било предходна нощ. Светлините проблясваха като огнени бижута в сивите равнини, толкова многобройни, сякаш някакъв магически град бе изникнал от земята. За разлика от това, кепенците на къщите зад нашите стени бяха затворени, а всички светлини — затъмнени. Беше настанала странна промяна — самата Прага беше тъмна и мъртва, докато природата около нея кипеше от живот.
Скоро след това вятърът започна да стихва. В продължение на часове беше духал силно откъм запад, донасяйки вести за движението на нашествениците — трополенето на обсадните машини, свикването на войската и животните, въздишките на пленените духове, ароматите на заклинанията. Сега, необикновено бързо, той замря и във въздуха настана тишина.
Носех се високо над манастира Страхов, точно зад великолепните градски стени, които бях построил преди триста години. Кожените ми криле се движеха с мощни и бавни плясъци; очите ми преглеждаха седемте нива1, чак до хоризонта. Гледката не бе хубава. Огромната британска армия беше скрита зад щитове, но вълничките на силата й вече се разплискваха в основата на Касъл хил. Аурите на огромен контингент от духове неясно се очертаваха в мрака; а с всяка минута кратките потрепервания на нивата сигнализираха за пристигането на нови батальони. По тъмната земя решително се движеха отряди от хора-войници. Сред тях се виждаше група големи бели палатки, куполовидни като яйца на рок2, около които много нагъсто имаше щитове и други магии3.
