Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 2

— Заплашвате ме за трети път!

Гласът прозвуча зад гърба му, той се извърна побеснял и стреля. Покритите с плат стени заглушиха гърма, но в блясъка на изстрела забеляза една фигура да се промъква към вратата. Стреля още веднъж.

— Запалете осветлението! — изрева той, но в този момент вратата се отвори и той видя фигурата да изчезва навън. За секунда достигна стълбите. Нищо не се виждаше! Зад гърба му вратата се затвори с леко прещракване. Тогава забеляза друга врата, хвърли се към нея и напразно завика Малпас. Никакъв отговор! Видя нещо да лежи на пода и го вдигна. Беше изкусно изработена и оцветена восъчна брадичка с два ластика, единият от които бе скъсан. Това го накара да се разсмее.

— Малпас, брадичката ви е в мен! — викна той. — Излезте, иначе ще занеса смешната ви брадичка в полицията!

Мълчание.

След като не получи отговор, той слезе по стълбите и се опита да отвори външната врата. Но тя нямаше дръжка, а ключалката й бе толкова мъничка, че през нея нищо не можеше да се види. Като проклинаше, той се затича отново нагоре по стълбите и почти бе достигнал първия етаж, когато долови шум над главата си. Вдигна очи и разпозна грозното лице, после видя някакъв тъмен предмет да пада и се опита да го избегне. Секунда по-късно се търкулна като чувал с картофи надолу по стълбите.

2

В американското посолство имаше бал — вече от цял час елегантни лимузини докарваха представителните гости. От една от последните коли слезе набит, жизнерадостно изглеждащ господин, който кимна на дежурния от охраната и веднага след това влезе в големия хол.

— Полковник Джеймз Ботуел — каза той на прислужника, като се отправи към салоните.

— Извинете! — Един добре изглеждащ във фрака си елегантен мъж го хвана за ръката и го отведе встрани.

По лицето на полковник Ботуел се изписа приятелско учудване.

— Не — рече непознатият, — не вярвам…

— Скъпи американски приятелю — прекъсна го полковникът, като се опитваше да се освободи, — трябва да сте се припознали.

Другият поклати леко глава.

— Никога не греша и съм, както добре ви е известно, англичанин — също като вас. Бедни ми стари Слик, съжалявам.

— Но аз съм поканен и ако посланикът желае да ме види…

Капитан Дик Шенън се засмя:

— Не го желае, Слик. Би му станало твърде неприятно, ако разбере, че един ловък английски крадец се намира в непосредствена близост до огърлица от безценни диаманти. На полковник Ботуел от 94-та кавалерийска бригада с удоволствие би стиснал ръката, но от крадеца на скъпоценности и измамника Слик Смит наистина няма нужда тук.

Слик въздъхна още веднъж.

— Жалко! — измърмори той. — Бих се радвал да видя тази огърлица на съпругата на най-известния американски банкер. Може би щеше да е за последен път! Защото за мое нещастие притежавам инстинкт на детектив. А на тази огърлица са й хвърлили окото, повярвайте ми!.

— Мислите ли? — живо попита Дик.

— Не знам. Тъкмо това исках да видя. Аз съм като лекар — с удоволствие наблюдавам операции. От това се научават неща, които никога не биха му хрумнали на човек, ако не цени нищо друго, освен собствената си работа.